Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Отчаяна, след един неуспешен опит за самоубийство, Матилд се върнала в Цинцинати при леля си, която едва не умряла от радост, че я вижда. От осем дни тя навсякъде търсила Матилд, без да посмее да предупреди бащата. Матилд накарала леля си да се закълне, че господин Станжерсон никога нищо няма да узнае! Лелята се съгласила, макар да се упреквала за своето лекомислие при такива тежки обстоятелства. Един месец по-късно госпожица Станжерсон се върнала при баща си, покаяна, със затворено за любовта сърце. Единственото й желание било да не чува никога за своя мъж, ужасния Балмейе — да заслужи собствената си прошка и да си възвърне самоуважението с безкраен труд и преданост към баща си!
Удържала думата си. Все пак тъкмо когато признала всичко на Робер Дарзак, тъй като мислела, че Балмейе е мъртъв, защото се носели слухове за смъртта му, след като тъй дълго изкупувала греха си и си позволила върховната радост да се омъжи за един сигурен приятел, съдбата й бе възкресила Жан Русел — Балмейе от нейната младост! Той й бе съобщил, че никога няма да позволи брака й с господин Дарзак и че я обича все така, което, уви, беше вярно!
Госпожица Станжерсон не се бе поколебала да се довери на господин Робер Дарзак, тя му показала това писмо, с което Жан Русел — Фредерик Ларсан — Балмейе й напомнял първите часове на тяхната връзка в онзи малък и очарователен дом, който били наели в Луисвил: „…Онзи дом е все така прекрасен, все тъй свежа е градината“. Мизерникът пишел, че е богат и изказвал желание да я върне там! Госпожица Станжерсон заявила на господин Дарзак, че ако баща й само дочуе за този позор, тя ще се убие! Господин Дарзак се бе заклел, че ще накара този американец да млъкне с груб натиск или със сила, дори ако трябва да извърши престъпление! Но господин Дарзак не беше много силен и щеше да претърпи неуспех, ако не беше това момче Рултабий.
Колкото до госпожица Станжерсон, как искате да постъпи тя пред такова чудовище? Първия път, когато след предварителните заплахи, които я поставяха нащрек, той се изправи пред нея в Жълтата стая, тя се опита да го убие — не успя за нещастие. Оттогава тя беше сигурна жертва на това невидимо същество, което можеше да я изнудва до смъртта й, което живееше до нея, без тя да знае, което настояваше за срещи в името на любовта им. Първия път му бе отказала срещата, поискана с писмото в пощенски клон номер 40, и тогава последва трагедията в Жълтата стая. Втория път, предупредена с ново писмо, писмо, пристигнало по пощата, което бе дошло по най-нормален път до нея, в стаята й, тя бе избегнала тази среща, като се затвори в будоара с болногледачките. Мизерникът я бе предупредил в писмото, че тъй като тя не може да излиза предвид състоянието й, той щял да отиде при нея в стаята й еди-коя си нощ, в еди-колко си часа… А тя да се погрижела да няма скандал… Знаейки добре, че всичко може да се очаква от дръзкия Балмейе, Матилд Станжерсон му бе предоставила стаята си… Това беше епизодът с „тайнствената галерия“. Третия път тя беше подготвила срещата. Преди да напусне празната стая на госпожица Станжерсон през нощта на събитието в „тайнствената галерия“, Ларсан й беше писал — не е трудно да си припомним едно последно писмо в нейната собствена стая, което бе оставил на бюрото на жертвата си; с това писмо настояваше за истинска среща — определяше дата и час, като обещаваше да върне книжата на баща й, но заплашваше да ги изгори, ако тя още веднъж се скрие. Госпожица Станжерсон никак не се съмняваше, че книжата са в него; с това той само повтаряше една стара прочута кражба, защото тя отдавна го подозираше, че с нейното неволно съучастие е откраднал преди време онази научна документация от чекмеджетата на баща й във Филаделфия!… Познаваше го достатъчно, за да може да си представи, че ако не се подчини на волята му, толкова изследвания, толкова усилия и толкова надежди скоро ще се превърнат в пепел!… И тя се реши да го види още веднъж лице в лице, този човек, който дори е бил неин съпруг… и да се опита да го склони… Не е трудно да се отгатне какво се е случило… И молбите на Матилд, и бруталността на Ларсан… Той настоява тя да се откаже от Дарзак… Тя не скрива любовта си… Той я удря… с твърдото намерение да прати другия на ешафода! Защото е хитър и под маската на Ларсан ще се спаси — мисли си той, докато другият… другият и този път няма да може да обясни как е прекарал времето си… Хубаво го измислил Балмейе, но и младият Рултабий се бе досетил откъде идва вдъхновението му.