Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Колкото до стената със следите от ръката на убиеца, ранен от револвера на госпожица Станжерсон, тази следа е била явно оставена преди и убиецът е бил непременно ранен в първата фаза, сиреч, докато е бил там!
Всички следи от убиеца са били естествено оставени през първата фаза: овчата кост, черните стъпки, баретата, кърпата, кръвта по стената, по вратата и по земята… Много ясно, тези следи си стояха още там, защото госпожица Станжерсон, която не желаеше никой нищо да узнае и впрочем упорито правеше тъй, че никой нищо да не узнае за тази афера, не бе имала още време да ги изличи. Което ме накара да потърся първата фаза на аферата във време, много близко до втората фаза. Ако след първата фаза, сиреч след като убиецът се е бил измъкнал вече, след като тя самата веднага се е върнала в лабораторията, където баща й я заварил да работи — ако е могла поне за миг да влезе пак в стаята, тя щеше да скрие поне овчата кост, баретата и носната кърпа, които се въргаляха по земята. Но дори не се и опитала, защото баща й е бил все с нея. Значи след тази първа фаза тя е влязла в стаята си едва в полунощ. Друг някой е влязъл там в десет часа; дядо Жак си е изпълнявал задълженията както всяка вечер — затворил е прозорците, капаците и е запалил нощната лампа. Смазана, правейки се, че работи над бюрото в лабораторията, госпожица Станжерсон е забравила без съмнение, че дядо Жак ще влезе в стаята й! Затова предприема следното: помолва дядо Жак да не се безпокои! Да не влиза в стаята й. Всичко това без съкращения фигурира в статията на „Матен“. Дядо Жак влиза все пак и нищо не забелязва, тъй като в Жълтата стая е тъмно!… Госпожица Станжерсон е трябвало да преживее две ужасни минути! Макар да не е знаела, че има толкова следи от убиеца в нейната стая! В първата фаза тя е могла да забележи само следите от ноктите на убиеца по врата си и да излезе от стаята!… Ако е знаела, че костта, баретата и носната кърпа са били на пода, и тях е щяла да прибере, когато се е върнала в стаята си в полунощ… Тя не ги е видяла, съблякла се е под слабата светлина на нощната лампа… Легнала си е, съсипана от толкова емоции и от ужас, ужаса, който я е накарал да се прибере в стаята си възможно най-късно…
Така аз бях принуден да стигна до втората фаза на драмата. Госпожица Станжерсон е сама… убиецът не е заварен в нейната стая… Наложи се естествено да вкарам в кръга на моя ум външните признаци.
Но оставаха други — неизяснени още признаци. Някой беше стрелял с револвер през втората фаза. Някой беше изкрещял: „Помощ! Убиец!“… Какво можеше да ми посочи при това положение острието на моя ум? Що се отнася до викове, първо: щом в стаята няма убиец, тогава непременно е имало някакво кошмарно видение!
Чува се трясък от съборени мебели. Представям си… длъжен съм да си представя: ужасната сцена от следобеда не излиза от ума на госпожица Станжерсон. Тя заспива… сънува… кошмарът придава определен образ на червените й видения… вижда пак убиеца, който се нахвърля върху й, в ужас изкрещява: „Убиец! Помощ!“ и трескаво напипва с ръка револвера, който е поставила на нощното шкафче, преди да си легне. Но ръката тъй силно се удря в шкафчето, че го катурва. Револверът се търкулва на земята, отеква изстрел и се забива в тавана… Още от самото начало си помислих, че куршумът в тавана е резултат от инцидента с шкафчето… Той доказваше самия инцидент и така добре прилягаше към моята хипотеза с кошмарите, че стана една от причините да се убедя напълно, че престъплението е станало преди и че госпожица Станжерсон, дарена с рядко енергичен характер, го е премълчала… Кошмари, изстрел от револвер… Обезумяла от ужас, госпожица Станжерсон се събужда, опитва се да стане; търкулва се безсилна на земята, събаря мебели, даже хъхри от ужас… „Убиец! Помощ“ и припада…
Но нали все пак за два изстрела ставаше дума — в нощта, по време на втората фаза. На мен също ми трябваха два за моята версия, но по един във всяка фаза, а не два само във втората… Един изстрел, който да рани убиеца преди, и още един по време на кошмарите — след! И тъй, сигурно ли бе, че през нощта се е стреляло два пъти? Чули са изстрелите сред трясъка от съборените мебели. При един от разпитите господин Станжерсон говори първо за някакъв по-слаб изстрел, а след това — за друг, по-силен. Ами ако са взели шума от събореното мраморно шкафче на пода за изстрел? Трябва това обяснение да е вярното. Бях сигурен, че е тъй, когато — узнах, че портиерите Берние и жена му, които са били съвсем близо до павилиона, бяха чули само един изстрел от револвер. Заявиха го пред съдия-следователя.