Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Не, гос’ин председателю — запротестира енергично младият човек. — Вие забравяте, че госпожица Станжерсон е била пребита, не е могла да моли за каквото и да е, още по-малко — да затвори вратата след убиеца нито с резето, нито с бравата… Вие забравяте също, че господин Станжерсон се закле пред агонизиращата си дъщеря, че вратата не се е отваряла!
— И все пак, господине, това е единственият начин да се обяснят нещата! Жълтата стая е била затворена като желязна каса. За да си послужа с вашите изрази, на убиеца му е било невъзможно да се измъкне оттам „нормално или ненормално“. Когато влизат в стаята, не го намират! И все пак трябва да е избягал!…
— Напълно излишно, гос’ин председателю…
— Как така?
— Той не е имал нужда да се измъква, щом не е бил там!
Ново размърдване в залата…
— Как така не е бил там?
— Ами явно не е бил! Защото щом е невъзможно да е бил там, значи го е нямало! Трябва, гос’ин председателю, винаги да разчитаме на острието на разума!… А ето какво сочи то: от момента, в който госпожица Станжерсон се е затворила в стаята си, до момента, в който е била избита вратата, не е възможно убиецът да се е измъкнал от същата тази стая; и тъй като не го намират там, значи от момента на затварянето на вратата до момента, в който е била избита, убиецът не е бил в стаята!
— Ами следите!
— О! Гос’ин председателю… това са явни следи… пък и малко ли съдебни грешки се допускат с тях, защото те карат човека да говори каквото те поискат! Повтарям ви, че не трябва, в никакъв случай не трябва да си служим с тях, когато анализираме фактите! Първо трябва добре да се помисли! А после, да се види дали тези явни следи могат да влязат в кръга на нашия анализ. Аз си имам едно малко кътче неоспорима истина: убиецът изобщо не е бил в Жълтата стая! Защото всички са помислили, че е бил там! Заради следите от стъпките му! Но той може да е минал и преди това! Какво говоря: той сигурно е минал преди! Разумът ми подсказва, че трябва да е минал оттам преди! Да видим следите и това, което знаем по аферата, за да разберем дали следите опровергават това преди… преди госпожица Станжерсон да се затвори в своята стая пред очите на баща си и дядо Жак!
След статията в „Матен“ и разговора, който имах по пътя от Париж към Епине сюр Орж със съдия-следователя, стори ми се, че вече имам доказателство за това, че Жълтата стая е била абсолютно затворена, от което следва, че убиецът е изчезнал оттам още преди госпожица Станжерсон да се прибере в полунощ.
Тогава външните признаци се изправиха застрашително пред разума ми! Госпожица Станжерсон не се беше убила сам-самичка, и следите потвърждаваха, че самоубийство не е имало. Значи убиецът е дошъл преди! Но как тогава госпожица Станжерсон е била убита след? И не изглеждаше ли тя уж убита след? Беше ми необходимо да възстановя аферата в две фази, с разлика от няколко часа помежду, им: първата, по време на която наистина е бил направен опит за убийство на госпожица Станжерсон, опит за убийство, а тя го бе скрила; и втората, през която госпожицата е имала кошмари, а в лабораторията са помислили, че някой иска да я убие!
Не бях влизал още в Жълтата стая. Какви бяха раните на госпожица Станжерсон? Издрана шия и ужасен удар в слепоочието… Шията не ме притесняваше… би могла да бъде издрана и преди, а госпожица Станжерсон да е скрила белезите под някоя якичка, шалче или каквото и да е там! Защото, след като реших, че трябва да разделя аферата на две фази, аз бях принуден да дойда до заключението, че госпожица Станжерсон е скрила всички събития от първата фаза; имала си е причини, разбира се, и то важни, защото нищо не бе казала на баща си, а би трябвало да уведоми естествено съдия-следователя за нападението на убиеца — не можеше да го скрие, след като бе станало уж през нощта, т.е. през втората фаза! Била е принудена, иначе баща й би я попитал: „Какво скри от нас? Нападат те, а ти мълчиш! Какво значи това?“
Значи тя бе скрила следите по врата си. Но оставаше ужасният удар в слепоочието! Това не го разбирах! Най-вече когато узнах, че в стаята са намерили една овча кост — оръжието… Госпожицата не можеше да скрие, че са я нападнали и все пак раната явно беше направена по време на първата фаза, защото беше нужно и участието на убиеца! Представях си тази рана много по-лека, отколкото разправяха, и грешах — мислех, че госпожица Станжерсон е скрила раната на слепоочието под прическа „на път“ с гладко пуснати коси!