Тайната на жълтата стая

Знаете, че бях много учуден, когато пред следствието Ларсан не си послужи с бастуна срещу господин Дарзак. Не беше ли купен този бастун вечерта, в деня на престъплението, от някакъв мъж, чието описание отговаряше на господин Дарзак? Е, добре, питах самия Ларсан, преди да се качи на влака, за да изчезне завинаги, попитах го защо не си бе послужил с бастуна. Отговори ми, че никога не е имал такова намерение, че не е и помислял да предприема нещо с този бастун срещу господин Дарзак и че много сме го затруднили вечерта в барчето на Епине, като му доказахме, че лъже! Добре знаете, че той твърдеше, че се е сдобил с този бастун в Лондон, но марката показваше, че е от Париж! Защо в този момент не помислихме: „Фред лъже, той не е бил в Лондон, защото е купил този бастун от Париж.“ Фред — лъжец, Фред — в Париж, в момента на престъплението! Чудесна отправна точка за подозрение! И когато е бил купен от някакъв човек, облечен като господин Дарзак; след като ние сме сигурни от думите на самия господин Дарзак, че той не е купувал този бастун, след като ние сме сигурни, благодарение на историята с пощенския клон номер 40, че в Париж има някакъв мъж, който се старае да изглежда като Дарзак, и след като се питаме кой е този човек, дето, дегизиран като Дарзак, се явява вечерта в магазина на Касет, за да купи бастуна, който ние откриваме в ръцете на Фред, как! Как? Как не сме си казали в един момент: „Ами ако, ако този непознат мъж, дегизиран като Дарзак, който купува бастуна, който Фред държи в ръцете си… ако това е… ако това е самият Фред…“ Естествено длъжността му на агент от Обществената безопасност изключваше подобна хипотеза; но когато видяхме с какво настървение Фред трупаше улики срещу Дарзак, с какво ожесточение преследваше този нещастен човек… би трябвало да ни направи впечатление една лъжа на Фред, не по-малко важна от другата, според която в Париж той се сдобива с бастун, който няма как да е получил в Лондон. Дори и да го бе взел от Париж, лъжата за Лондон си оставаше. Всички мислеха, че е в Лондон, дори шефовете му, а той си купуваше бастун от Париж! Сега обаче как така той нито за миг не го използува срещу господин Дарзак! Много просто! Толкова е просто, че не се сетихме… Ларсан го е купил, след като дланта му е била одраскана от куршума на госпожица Станжерсон, само за да има на какво да се подпира… за да е винаги свита ръката му, за да не я разтвори неволно някой път и да се види раната! Разбирате ли?… Ето какво ми каза Ларсан и си спомням, че няколко пъти ви казвах колко странно ми се струва това, дето ръката му не се отделя от този бастун. На масата, когато вечерях с него, оставеше ли бастуна, веднага хващаше нож и не го изпускаше вече от дясната си ръка. Спомних си всички тези подробности, когато мисълта ми се спря на Ларсан, тоест прекалено късно, за да ми бъдат полезни с каквото и да е. Така вечерта, когато Ларсан се престори пред нас на заспал, аз се наведох над него и много ловко успях да видя дланта му, без той да усети. Там имаше вече само тънка лепенка, която скриваше одрасканото. Отбелязах, че в този момент той би могъл да твърди, че раната е от всичко друго, но не и от куршум. Все пак за мен в онзи час това беше още един външен признак, който влизаше в кръга на моя разум. Куршумът, каза ми преди малко Ларсан, само одраскал дланта му и предизвикал обилен кръвоизлив.