Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
След това той се връща в Жълтата стая. Госпожица Станжерсон пристига. Всичко е станало светкавично!… Госпожица Станжерсон трябва да е извикала от уплаха… или по-скоро е искала да изкрещи от ужас; човекът я е хванал за гърлото… Души я, ще я удуши… Но госпожица Станжерсон напипва револвера на нощното шкафче, който е скрила там, откакто е започнала да се страхува от заплахите на този човек. Убиецът размахва вече над главата на нещастницата това ужасно в ръцете на Ларсан — Балмейе оръжие — една овча кост… Но госпожица Станжерсон стреля… улучва ръката, която изпуска оръжието. Овчата кост, изцапана с кръвта на убиеца, се търкулва на земята… убиецът се олюлява, опира се на стената с червените си пръсти и страхувайки се от нов изстрел, побягва…
Тя го вижда как прекосява лабораторията… ослушва се… Какво прави той във вестибюла?… Бави се нещо, преди да скочи през прозореца… Най-накрая скача! Тя изтичва и го затваря!… А сега, дали баща й е видял? Дали е чул? Опасността е вече изчезнала и цялата й мисъл е отправена към баща й… Дарена с нечовешка енергия, тя ще скрие всичко от него… И когато господин Станжерсон се върне, ще намери вратата на Жълтата стая затворена, а дъщеря му — в лабораторията и вече вглъбена в работата си!
Тогава Рултабий се обръща към господин Дарзак:
— Вие знаете истината — извика той, — кажете ни не е ли станало така?
— Аз нищо не зная — отговаря господин Дарзак.
— Вие сте истински герой! — казва Рултабий, кръстосвайки ръце пред гърдите си. — Но ако госпожица Станжерсон беше в състояние да узнае, че вие сте обвинен, тя би ви освободила от дадената дума… щеше да ви помоли да кажете всичко, което ви е доверила… какво говоря, тя самата щеше да дойде тук да ви защити!…
Господин Дарзак не помръдна, не продума. Само тъжно погледна към Рултабий.
— В края на краищата, щом госпожица Станжерсон не е тук, трябва поне аз да бъда! Но повярвайте ми, господин Дарзак, най-добрият, единственият начин да спасите госпожица Станжерсон, да й върнете разсъдъка, това е да си възвърнете свободата!
Гръм от аплодисменти посрещна тази последна фраза.
Председателят не се и опита да усмири възторга в залата. Робер Дарзак беше спасен. Достатъчно беше човек да погледне съдиите, за да се увери! Тяхното решение бе изписано по лицата им.
Тогава председателят извика:
— Но каква най-после е тази тайна, заради която се опитват да убият госпожица Станжерсон, а тя скрива такова престъпление от своя баща?
— Не знам, гос’ине — каза Рултабий. — Това не ме засяга!
Председателят отново се опита да получи някакъв отговор от господин Робер Дарзак.
— Господине, ще ни кажете ли как прекарахте времето си, докато някой е нападал госпожица Станжерсон, или пак отказвате!
— Нищо не мога да ви кажа, господине…
Председателят потърси с поглед помощ от Рултабий:
— Може някой да помисли, гос’ин председателю, че отсъствията на господин Робер Дарзак са били тясно свързани с тайната на госпожица Станжерсон… Затова господин Дарзак се смята длъжен да мълчи!… Представете си, че Ларсан, който по време на тези три опита използува всичко, за да насочи подозренията към господин Дарзак, точно тогава е определял срещи на господин Дарзак на някое компрометиращо място, срещи, в които сигурно го е изнудвал с тайната… Господин Дарзак по-скоро ще се остави да го осъдят, отколкото да обясни каквото и да било, щом е свързано с тайната на госпожица Станжерсон. Ларсан е достатъчно хитър, за да направи и тази „комбинация“…
Разколебан, но изпълнен с любопитство, председателят отново попита:
— Че каква пък ще е тази тайна?
— О! Гос’ине, не мога да ви кажа — рече Рултабий и се поклони на председателя, — зная само, че сега вие знаете достатъчно, за да освободите господин Робер Дарзак!… Освен ако Ларсан не се върне! Но не ми се вярва! — и той се разсмя гръмко и щастливо.
Всички се разсмяха след него.
— Още един въпрос… — рече председателят. — Приемайки вашата версия, за нас е ясно, че Ларсан е пожелал да отклони подозренията към господин Робер Дарзак, но защо ще ги насочва и към дядо Жак?…
— Защото е полицай, гос’ине! Иска да покаже, че може всичко, като сам унищожава доказателствата, които е натрупал. Хитър номер! Често му е служил да отклонява от себе си подозренията. Той доказваше невинността на единия, преди да обвини другия! Помислете си, господин председателю, колко трябва да е поработил Ларсан, докато „опече“ афера като тази. Казвам ви, че той беше проучил и най-малките подробности, познаваше и хората, и всичко… Ако сте любопитен да узнаете как е успял, ще научите, че по едно време е бил посредник между лабораторията на Обществената и господин Станжерсон, от когото са искали опити. Така той е могъл преди престъплението вече два пъти да проникне в павилиона. Тъй е бил гримиран, че после дядо Жак не го е познал, но Ларсан е успял да открадне от дядо Жак чифт износени обуща и стара баска, които старият слуга на господин Станжерсон бил вързал в една кърпа, за да ги отнесе, без съмнение, на някой свой приятел въглищар по пътя за Епине! Когато престъплението бе разкрито, дядо Жак веднага позна вещите, но се поколеба да признае — бяха много компрометиращи, и сега вече можете да си обясните смущението му по време на разпита. Всичко това е просто като фасул и аз принудих Ларсан да ми го признае. Впрочем направи го с удоволствие, защото може да е бандит — в това вече никой не се съмнява, надявам се, — но той е и артист!… Така действува този човек, това е неговият стил… Така е действувал и при делото „Креди юниверсел“, и при „златните кюлчета“ от Монетния двор. Дела, които ще трябва да се преразгледат, гос’ин председателю, защото доста невинни лежат по затворите, откакто Балмейе — Ларсан се числи към Обществената безопасност!