Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Ако бяхме по-проницателни в момента, когато Ларсан лъжеше, и по-опасни… сигурно е, че за да отклони от себе си подозренията, той би извадил на бял свят версията, която ние съчинихме вместо него, версията, че бастунът е свързан с Дарзак, но събитията така светкавично се завъртяха, че ние не се сетихме повече за бастуна! Все пак, без да искаме, доста сме затруднили Ларсан — Балмейе.
— Но — прекъснах го аз — щом не е възнамерявал нищо лошо срещу Дарзак, като е купувал бастуна, тогава защо се е старал да изглежда като него? Бежовото пардесю? Бомбето! И т.н.
— Защото той е идвал от престъплението и веднага се е преоблякъл като Дарзак; тази маскировка е трябвало неизменно да го придружава в престъпното му дело, а целта ви е известна!
Но недейте да забравяте, раната го е притеснявала и като е минавал по авеню „Опера“, той е решил да купи един бастун, решение, което тутакси е изпълнил!… Било е осем часът! Един мъж с фигурата на Дарзак купува бастун, който аз виждам в ръцете на Ларсан… А аз, аз, който бях отгатнал, че трагедията вече се е разиграла в този час, че тя току-що се е била разиграла, аз, който бях почти убеден в невинността на Дарзак, да не се усъмня в Ларсан!… Понякога наистина…
— Понякога наистина — казах аз — и най-големите умове…
Рултабий ми затвори устата… Тъй като аз продължавах да го разпитвам, забелязах, че вече не ме слуша… Рултабий спеше. С голяма мъка го събудих, когато пристигнахме в Париж.
XXIX Глава
Тайната на госпожица Станжерсон
В следващите дни аз имах възможността отново да го попитам какво е търсил в Америка. Не ми даде поточен отговор, отколкото във влака от Версай, и завъртя разговора към други моменти от аферата.
Но един ден той ми каза:
— Но разберете най-после, че исках да узная кой е истинският Ларсан!
— Това да — съгласих се аз, — но защо в Америка?
Той запуши с лулата си и ми обърна гръб. Явно бях засегнал тайната на госпожица Станжерсон. Рултабий бе помислил, че тази тайна, която по някакъв ужасен начин свързваше Ларсан с госпожица Станжерсон — тайна, на която той, Рултабий, не намираше никакво обяснение в живота на госпожица Станжерсон във Франция, бе помислил тогава, че тя би трябвало да се корени в живота на госпожица Станжерсон в Америка. И се бе качил на кораба! В далечната страна той щеше да научи кой е Ларсан, щеше да събере онези материали, които са му нужни, за да му затвори устата… И той замина за Филаделфия!
Каква ли беше тази тайна, която бе обрекла на мълчание госпожица Станжерсон и господин Робер Дарзак!
След толкова години, след няколко публикации в жълтата преса, сега, когато господин Станжерсон знаеше всичко и всичко бе простил, вече всичко можеше да се каже. Впрочем то не е много, но ще сложи нещата на мястото им, защото се намериха жалки умове, осъждащи госпожица Станжерсон, която в цялата тази зловеща афера е била винаги жертва, още от самото начало.
Началото се губеше в едно далечно време, когато, още младо момиче, тя живеела с баща си във Филаделфия. Там, на забава у един приятел на баща й, тя се запознава с един свой сънародник, един французин, който успял да я прелъсти с маниерите, с духовитостта, с нежността и любовта си. Говорело се, че е богат. Той поискал от прочутия професор Станжерсон ръката на госпожицата. Професорът се осведомил за господин Жан Русел и още от самото начало разбрал, че има насреща си един изпечен мошеник. Вие вече се сещате, че господин Жан Русел не е някой друг, а едно от многото превъплъщения на прочутия Балмейе, преследван във Франция, избягал в Америка. Но господин Станжерсон не знаел нищо. Дъщеря му — също. Тя научила едва по-късно и ето при какви обстоятелства: господин Станжерсон не само вече бил отказал на господин Русел ръката на дъщеря си, но дори му забранил да посещава дома му. Младата Матилд, чието сърце тепърва се разтваряло за любовта и което не виждало нищо по-хубаво, нито по-добро на света от своя Жан, била оскърбена. Не скрила своето недоволство от баща си, който я изпратил да се успокои край бреговете на Охайо, при една стара леля в Цинцинати. Жан отишъл при госпожицата и макар тя да обожавала баща си, дръзнала да измами бдителността на старата леля и да избяга с Жан Русел; двамата решили да се възползуват от улесненията на американските закони, за да могат час по-скоро да се оженят. Така и сторили. Били недалеч от Луисвил. Една сутрин на вратата им се почукало. Полицията искала да арестува господин Жан Русел, както и направила, въпреки протестите и виковете на дъщерята на професор Станжерсон. В същото време полицията уведомила Матилд, че „нейният мъж“ не е никой друг, а всеизвестният Балмейе!…