Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Така аз почти възстанових двете фази на драмата, когато влизах за пръв път в Жълтата стая. Въпреки това тежката рана в слепоочието не влизаше в кръга на моя разум. Значи убиецът не беше направил тази рана с овчата кост по време на първата фаза, защото тя беше достатъчно голяма, за да може госпожица Станжерсон да я скрие с косите си! Тогава е била направена през втората фаза, по време на кошмара? Потърсих отговор в Жълтата стая и ето какво ми „каза“ тя.
Рултабий пак отвори онова пакетче и извади оттам къс бяла хартия, сгъната на четири, взе с два пръста нещо невидимо от нея и го поднесе на председателя:
— Това, господин председателю, е косъм, един рус косъм, изцапан с кръв, от косата на госпожица — Станжерсон… залепил се бе на единия ръб на събореното нощно шкафче… И там имаше кръв. О! Нищо и никакво квадратче кръв! Но извънредно ценно! Защото това квадратче ми разказа, че като е скочила ужасена от леглото си, госпожица Станжерсон е паднала и с цялата си тежест е ударила слепоочието си в ръба на мраморната плоча на шкафчето, където е останал този косъм от госпожица Станжерсон, макар косата й да не е била гладко пусната и сресана „на път“! Лекарите бяха заявили, че госпожица Станжерсон е била ударена с тъп предмет и тъй като овчата кост беше там, съдия-следователят веднага реши, че тя е този тъп предмет, но ръбът на мраморната плоча на едно нощно шкафче също е тъп предмет, за който нито лекарите, нито съдия-следователят бяха помислили и който и аз може би нямаше да открия, ако острието на моя ум не ми го бе посочил, не ме бе подсетил.
За кой ли път избухваха аплодисменти, но Рултабий не спираше и залата отново затаи дъх.
— Освен името на убиеца, което щях да разбера едва няколко дни по-късно, оставаше ми да узная кога е била първата фаза на трагедията. Трябваше да го разбера от разпита на госпожица Станжерсон, макар и проведен с цел да заблуди съдия-следователя, и от разпита на господин Станжерсон. Госпожица Станжерсон разказа съвсем точно как е прекарала времето си този ден. Ние решихме, че убиецът е влязъл между пет и шест часа в павилиона; да речем, че е било шест и четвърт, когато професорът и дъщеря му са се хванали отново за работа. Значи между пет и шест и четвърт трябва да търсим. Какво говоря, пет часа! Но по това време професорът е бил с дъщеря си… Трагедията не може да не се е разиграла далеч от професора! Трябва ми, значи, в този промеждутък да търся момента, в който професорът и дъщеря му са се разделили!… Е, добре, откривам този момент в разпита, който се проведе в стаята на госпожица Станжерсон, в присъствието на господин Станжерсон. Там е отбелязано, че професорът и дъщеря му се връщат към шест часа в лабораторията. Господин Станжерсон казва: „В този момент ме заговори пазачът, задържа ме за малко.“ Значи имаме и разговор с пазача. Пазачът говори на господин Станжерсон за сеч в гората или за бракониери; госпожица Станжерсон я няма, тя вече е влязла в лабораторията, защото професорът казва още: „Разделих се с пазача и отидох при дъщеря си, която вече работеше!“
Значи точно в тези кратки минути се е разиграла трагедията. Трябва да е така! Съвсем ясно виждам как госпожица Станжерсон изчезва в павилиона, отбива се в стаята да си остави шапката и се озовава срещу бандита, който от толкова време я преследва. Бандитът е бил там, в павилиона, от доста време вече. Трябва да е наредил всичко за през нощта. Събул е обувките на дядо Жак, които са му пречели при дадените обстоятелства, за които разказах на съдия-следователя, задигнал е книжата, както вече ви казах преди малко, и се е пъхнал под леглото, когато дядо Жак се е върнал да измие вестибюла и лабораторията… Времето му се е сторило дълго… Като си е заминал дядо Жак, той е станал, отново се е поразходил из лабораторията, отишъл е във вестибюла, но е погледнал към градината и е видял — защото в тази привечер времето е било много ясно, — че госпожица Станжерсон идва към павилиона съвсем сама! Никога не би посмял да я нападне в този час, ако не е мислил, че госпожица Станжерсон е сама! И затова му е било достатъчно разговорът между господин Станжерсон и пазача, който го задържал, да стане на завоя на пътеката, зад няколкото дървета, които ги скривали от очите на този злосторник. Планът му е готов. Ще бъде по-спокоен така, сам с госпожица Станжерсон в павилиона, отколкото през нощта с дядо Жак, който спи на своя таван. И той трябва да е затворил прозореца на вестибюла! Което обяснява факта, че нито господин Станжерсон, нито пазачът, впрочем достатъчно отдалечени от павилиона, са чули револверния изстрел.