Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Той говореше на Женевиев. Рицарят направи заплашителен жест.
— Господине — каза Морис, — благоволете да ме оставите да си поприказвам с нейна милост. Дори, ако обичате, напуснете стаята. Вие не може да присъствате на нашия разговор. Аз няма да й говоря дълго, бъдете сигурен.
Женевиев направи знак на Рицаря на Мезон-Руж да потърпи малко.
— И така — продължи Морис, — и така, вие, Женевиев, ме направихте за посмешище пред моите приятели, направихте ме противен за моите съмишленици! Отнесох се към вас като някой слепец и станах оръдие на всички заговори, подготвяни от вас, извлякохте от мен ползата, която би могло да се извлече от всяка машина! Слушайте! Вашата постъпка е долна, но вие ще бъдете наказана за това, госпожо, тъй като този господин ще ме убие пред очите ви. Освен това, преди да са изминали и пет минути, и той ще лежи мъртъв на земята пред вашите крака. Ако случайно остане жив, то ще е, за да сложи главата си на гилотината!
— Той — да умре?! — извика Женевиев. — Той — да сложи главата си на гилотината? Но вие не знаете, Морис, вие не знаете! Той е мой покровител, той е покровителят на фамилията а Самата аз бих дала главата си, за да остане той жив. Ако умре той, и аз ще умра! Вие сте моята любов, а той е моята вяра!
— добави накрая жената.
— Аха — рече Морис, — вие да не би да имате намерение да ми кажете пак, че ме обичате? Впрочем, то никак няма да бъде чудно. Вие, жените, сте толкова подли!
Като се обърна към Рицаря, Морис добави:
— Хайде, господине, убийте ме!
— Защо? — попита Рицарят.
— Защото, ако не ме убиете, аз ще ви арестувам. Морис посегна да го хване за гърлото.
— Няма да се съпротивлявам — рече Рицарят на Мезон-Руж.
— Моля!
Той захвърли револверите си на един от диваните.
— А защо няма да се съпротивлявате? — на свой ред попита Морис.
— Защото моят живот не струва толкова, колкото угризенията на съвестта, че съм убил един човек с благородно сърце и особено — човек, който обича Женевиев!
— О, Боже — извика Женевиев и сплете ръце на гърдите си, — колко си добър и великодушен, Арман!
Морис глупаво съзерцаваше Женевиев и човека насреща си.
— Чуйте — каза Рицарят, — аз ще отида в своята стая. Но ви давам честната си дума, че излизам оттук не за да бягам, а да скрия само един портрет!
Морис хвърли поглед натам, където обикновено стоеше портретът на Женевиев. Портретът беше на мястото си.
Дали защото веднага разбра съмнението на Морис, или пък просто защото искаше да се покаже великодушен докрай, Рицарят на Мезон-Руж каза:
— Чакайте, знам, че сте републиканец, но също така знам, че имате благородно сърце. Ще бъда докрай откровен с вас. Погледнете!
Той извади от пазвата си една миниатюра и я показа на Морис. На медальона Морис веднага позна образа на кралицата. Морис наведе глава и сложи медальона в дланта си.
— Аз съм на ваше разположение, господине — каза Рицарят на Мезон-Руж. — Когато поискате да ме арестувате, почукайте на тази врата. Животът вече не ми е мил, след като не мога да го използвам за спасението на кралицата.
Мъжът излезе, без Морис да успее да направи каквото и да е, за да го спре.
Веднага щом той напусна стаята, Женевиев се хвърли в краката на Морис.
— Простете ми, простете ми, простете ми за всичко, Морис — шепнеше тя, — простете ми за цялото зло, което ви сторих. Простете ми за лъжите. Кълна ви се, аз много съм плакала, много съм теглила! Ах! Тази сутрин мъжът ми си отиде, не го знам изобщо къде се намира, не зная дали ще го видя повече. Сега ми е останал един-единствен човек, който ме обича, един човек, който не само че не ви е неприятел, а брат, и вие искате да го погубите! Простете ми, о, моля ви се, простете ми!
Морис помогна на Женевиев да се изправи.
— Какво да сторя — рече Морис. — Целият живот е такъв. Рицарят на Мезон-Руж е играл, както всички. Но е изгубил, следователно трябва да си плати!
— Значи да умре? — изхълца Женевиев. — И това ми го казвате вие?!
— Не го казвам аз, Женевиев — рече Морис. — Съдбата го казва!
— Щом вие можете да го спасите, съдбата все още не е казала последната си дума! — проплака тя.
— Да го спася? Като погазя моята клетва, моята чест! Разбирам, Женевиев…
— Затворете очите си, Морис, само това искам от вас. В отплата, обещавам ви, моята признателност ще отиде дотам, докъдето може да стигне признателността на една любима жена…
— Напразно ще затварям очи, госпожо. Има парола, има подадена парола и без нея никой не може да излезе от тук. Пак ще ви кажа: къщата отвсякъде е заобиколена с войска!