Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Още нямам честта.
— Е, как можете тогава да знаете, че мъжът, за когото говорите, иска да дойде при нас?
— О, той също не спомена някакво име.
— Ами какво?
— Описа ви, а вие ще признаете, че в това отношение не може да се появи никакво съмнение.
— Какво всъщност каза?
— Да съобщя за него на едрата дама, която пристигнала преди приблизително два часа с една друга дама — вероятно майка й, отбила се е долу в салона и поискала после стая. След това описа облеклото ви така точно, че беше невъзможно да се заблудя.
— Как се казва?
— Това, за съжаление, не знам.
— Но той все пак трябва някак си да се е нарекъл?
— Не го стори. Помоли само, в случай че попитате за името му, да кажа, че е ваш стар, добър познат.
— Хм! Как изглежда?
Келнерът сви малко пренебрежително рамене.
— Не елегантно! — обясни.
— Колко е възрастен?
— Като че се намира в средните си години.
— Неприятно, много неприятно! Какво ще речеш, майко? Да го приемем ли?
— Аз нямам желание! Кой ще е той и какво иска? Сигурно някаква просия!
Тук келнерът подхвърли:
— Той каза, че работата била изключително важна.
— Е, да, за него естествено.
— Не, за вас. Ако сте го отблъснели, това щяло да бъде от голяма вреда за вас. Спомена някакъв ангажимент или аранжимент… не помня точно.
— А, тъй, тъй! Е, ще опитам, макар да казвате, че нямал изискана външност. Аз съм артистка и като такава често ми се налага да влизам в досег с някои така наречени колеги, които всъщност са си просто паплач и ти се лепват като репеи. Кажете му да дойде!
Той тръгна и скоро след това прозвуча боязливо почукване.
— Влез! — извика исполинката със своя стенторов глас.
Влезе князът, но така добре предрешен, че бе невъзможно да разпознаят в негово лице госта, когото преди два часа бяха видели долу в общия салон. Беше облечен като артист, но много бедно. Направи дълбок поклон и поздрави смирено:
— Кой сте вие? — попита исполинката.
— Колега — отвърна той.
— Познавате ли ме всъщност?
— Да.
— И знаете също името ми?
— Имам честта!
— Но не сме работили заедно?
— Не.
— Кога и къде сте ме виждали?
— Преди малко повече от четири години, тук, в столицата.
— Но аз тогава не съм се явявала пред публика!
— Имах удоволствието да ви видя само en passant23.
— Как тогава сте се осмелили да кажете на келнера, че сте мой стар, добър приятел?
— Е, стар съм, също добър тип, а колегите винаги са били приятели. Следователно аз при всички случаи съм ваш стар, добър приятел.
— Странно доказателство! Пита се само дали аз имам желание да ви нарека такъв. Какво искате?
— Бих желал да помоля за малко подкрепа.
— Помислих си, че това посещение ще излезе някоя просия.
— Аз съм без средства за препитание, фройлайн Борман.
— Това не ме засяга! Вечер е. Нима и вечер се проси?
— Човек проси, когато се намира в нужда, а нуждата не пита дали е сутрин или вечер.
— Какво работите всъщност?
— Жонгльор съм.
— Не създавате впечатление да сте много ловък. Как е името ви?
— Цвибел.
— Олеле! Цвибел, жонгльор Цвибел! Направо да си умреш от смях! Вървете си, вървете си! Не желая да знам за вас.
— Моля ви, дами, не ме отпращайте! Толкова съм я закъсал, че нямам дори кройцер за нощувка и вечеря.
Исполинката се изсмя подигравателно и каза:
— Идете отзад в градината, там има квартира за вас. Напъхайте си главата в някоя леха и навирете крака във въздуха. Така ще си станете истинският Цвибел24 и ще можете в сегашния сезон да се показвате като рядкост. Тая работа носи пари.
— Фройлайн, вие се подигравате!
— Нещо повече ли искате? Наистина ли си мислите, че ще се бръкна в джоба заради вас, нахални човече?
— Нахален? Аз мисля, че бях много учтив!
— Не, нахален! Само чрез нахалство успяхте да се намъкнете при нас!
— Виждате ме крайно учуден! Мога ли да ви помоля да ми кажете кое ви се струва нахално?
— Не сте ли казали на келнера, че ще бъде в голяма наша вреда, ако ни дойде наум да не ви приемем?
— Да, казах го.
— Е, това не е ли нахално?
— Аз наистина съм направо изумен, че благородните ми подбуди биват наричани нахалство. Мислех, че ви оказвам услуга.
— С просията си? Вървете си! Напуснете! Не желая нищо повече да слушам!
— По този начин ме лишавате от възможността да спя в порядъчно легло.
— Спете където щете!
— Понеже нямам пари, днес пак ще трябва да спя там, където се запознах с вас.
Беше казано с толкова особено натъртване, че тя неволно попита:
23
En passant (фр.) — на минаване, пътем — б.пр.
24
Цвибел (нем. Zwiebel) — кромид — б.пр.