Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Е, къде сте спали тогава?
— В един плевник.
— Ха! Хора от вашия сой често спят в плевници, копи сено или слама.
— За съжаление да. Но има плевници и плевници, фройлайн. Има плевници с нечисто име, плевници, в които не може да се спи, плевници, в които нощем бродят духове.
— Вие сте откачен! Защо ли ви слушам! Хайде, разкарай се, навлек!
Той и не помисли да се подчини на нареждането, а продължи несмутимо:
— В оня плевник тогава също бродеше нещо!
— По дяволите! За какъв плевник ми плещите тия идиотщини?
— За плевника зад гробището.
Тя се стъписа. Стана с един нюанс по-бледа.
— Какво ме интересуват вашите фантазии!
— Това не са фантазии. Детето наистина броди.
— Какво дете?
— Което беше погребано под плевника.
— Човече, не ви разбирам!
— Но аз тогава ви разбрах.
— Изпаднали сте в делириум!
— Да, наистина треперех от вълнение, когато подслушвах навремето водения пред плевника разговор.
— Абе я кажете за какво всъщност дърдорите!
— За Вартенслебен и нейното дете.
— Тия приказки ми звучат като на китайски!
— Дали жандармерията няма да открие нещо интересно в тоя китайски, а?
— Аз май наистина ще повикам някой жандарм да ви подбере!
— Няма да го направите!
— Кой ще ми попречи?
— Аз!
— Как така?
— Не аз ще бъда арестуван, а вие.
— Човече, какво си позволявате! Ще ви размажа!
Тя пристъпи към, него и сви заплашително юмруци. Тогава майка й я дръпна и предупреди:
— Не прибързвай, Аврора! Този мъж се заблуждава в нас, това е ясно, но ние можем все пак поне да го изслушаме.
— От мен да мине! И тъй, хер Цвибел, вие се припознавате в нас. Какви небивалици се канехте да ни надрънкате?
— Е, нали вие сте фройлайн Аврора Борман?
— Да.
— И тази дама е ваша майка?
— Да.
— Наричат ви „исполинката“?
— Да.
— Е, значи не се лъжа. Защото с това име, исполинката Аврора Борман, се нарекохте тогава пред младата дама, която се казваше Вартенслебен.
— Дивотии! Вашите думи са ми като йероглифи!
— Нека тогава ви ги обясня.
— Да, сторете то!
— По онова време бях без работа и се скитах с един колега, на когото също като мен не вървеше. Не гладувахме, защото където и да се отбиехме, получавахме нещо за ядене, но, за съжаление, нямахме пари. Когато стигнахме столицата, бяхме с пълни стомаси, наистина, ала с празни джобове.
— Точно както сега! — подигра се исполинката.
— Хм-м! Може би не, фройлайн! Не знаехме къде ще спим, тъй като не можехме да си платим постелята. Потърсихме си креват при майка Поляна и ето как открихме намиращите се зад Петрикирххоф плевници. Бяха заключени, но в стената на единия имаше разхлабена дъска. Отместихме я и се провряхме през отвора. Имаше достатъчно слама за мека и удобна постеля.
— Потърсете си и днес такава!
— Може би няма да се наложи, защото не съм чак толкова без средства, както си мислите.
— Значи преди малко сте ни излъгали?
— Исках да видя дали имате добро сърце. А сега по-нататък. Бяхме много уморени и моят камарад бързо заспа, за да се събуди едва на заранта. Аз също задрямах, но скоро бях събуден от човешки гласове. Заслушах се. Вън стояхте вие с майка си.
— Аз? Ние двете?
— Да.
— Тук сте в голяма грешка!
— О, не! Много добре ви видях.
— Но нали било вечер, както казахте!
— Но все пак достатъчно светло, за да видя лицето ви. А по отношение вашата фигура толкова по-малко може да се заблуди човек.
— И как пък сте могли да зяпате през дувара?
— Дувара? Та това бе само една дъсчена стена, в която имаше процепи и дупки от изпаднали чворове колкото щеш. Вие бяхте спипали Вартенслебен с трупа и уредихте известната далавера.
— Далавера?
— Да.
— И каква е тя?
— Хиляда гулдена за вашето мълчание.
— Вие сте избягали от Роленбург!25
— А вас ще ви отведат там!
— Какво ли ми пречи да ви изхвърля?
— Страхът от мен!
— Охо!
— Веднага ще си окачите полицията на врата. Тогава аз чух целия ви разговор и следователно много добре знам къде съм.
— Е, щом го знаете толкова добре, я ми кажете какво сме извършили тогава. Ако се съди по думите ви, се касае за някакво дете.
— Продължавайте да се правите, че нищо не знаете. Аз имам доказателства. Вие скрихте трупа на детето на Вартенслебен, следователно сте помогнали да се потули едно детеубийство. Ето защо трябваше да ви бъдат изплатени хиляда гулдена.
— И дори да е вярно това, вас какво ви засяга?
— Охо! Това засяга всеки човек!
— Навремето не ви е засягало. Трябвало е да направите донесение. Защо не сте го сторили?
25
В замъка Роленбург се помещават затворът и лудницата. Срвн. Събр. съч., т.74, „Блудният син“ — б.нем.изд.