Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Тя се поколеба за секунда. После продължи, малко засрамена от предложението, което се канеше да му направи.
— Ако ти се отдам сега, ще си отидеш ли, преди се е случило нещо лошо?
Аштън я повдигна, докато тя легна изцяло отгоре му. Тялото му жадуваше да приеме предложението й, тук и сега, но той поклати бавно глава.
— Не мога, мила, дори ако това би ми помогнало да задоволя копнежа си по теб. Твърде много те обичам, за да позволя да бъда отпратен с подарък за сбогом. Искам да бъдеш завинаги моя и с по-малко няма да се задоволя.
Лианор въздъхна нещастно.
— Тогава трябва да си тръгвам.
— Недей — помоли той. — Остани още малко. Позволи ми да те любя.
— Не би било редно, Аштън, вече не. Сега принадлежа на Малкълм.
Той сви вежди и отмести поглед, измъчван от ревност. Мускулите на лицето му потрепваха, докато потискаше порива да й разкаже как е открил точното разположение на къщата й. Една обиколка из кръчмите на Билокси го беше запознала не само с неколцина приятели по чашка на Робърт Самъртън, но и с много леки момичета. Няколко от тях, изглежда, бяха задоволявали желанията на жадния за любов Малкълм Синклер.
— Мисълта, че се връщаш при него, не ми харесва.
— Трябва — прошепна тя. Погали леко с устни неговите, след това се измъкна от прегръдката му. Облече отново скъсаната риза, нахлузи сакото и напъха косата си под каскета.
Аштън не я изпускаше нито за миг от очи.
— Ще те заведа обратно — каза той с въздишка, спусна крака от леглото и също се изправи.
Лианор не беше забравила колко трудно й беше да гребе до „Речната магьосница“ и затова с удоволствие се подчини на волята му.
— Но как ще се върнеш?
— Ще завържа втора лодка за твоята.
Посегна за ризата си и я нахлузи. Лианор го наблюдаваше как се облича. Той отговори на погледа й и отново му се прииска да я грабне в прегръдките си. И въпреки че го болеше от тези думи, каза:
— Обичам те!
— Знам — рече тя тихо, — и аз те обичам.
— Ако не се страхувах, че ще ме намразиш, бих те задържал тук, но решението зависи само от теб. Докато го обмисляш, аз ще бъда наблизо, за да мога бързо да ти се притека на помощ в случай на нужда.
Той й подаде един малък пистолет.
— Вземи, показвал съм ти вече как да си служиш с него. Ако се стреля в къщата, оттук ще мога да чуя.
Заведе я до брега и след една последна целувка за сбогом Лианор се промъкна отново в къщата. Проследи от верандата как той се върна обратно на кораба, после отиде в стаята си. Там я очакваше самотата.
Единадесета глава
Силният плач нахлу в съня на Лианор със същата натрапчивост, както и утринната светлина, която влизаше през източния прозорец на спалнята й. След връщането си от „Речната магьосница“ за щастие бе потънала веднага в света на сънищата и би предпочела да прекара така целия предобед. Заслепяващите лъчи на изгряващото слънце бавно се плъзгаха над леглото й, докато непрестанното хлипане я преследваше и под възглавницата, с която запушваше ушите си. Накрая Лианор осъзна, че наблизо някой страдаше.
Тя стана, нахлузи пеньоара си и побърза към една от отворените врати на верандата. Излезе навън и видя Мегън. С мокри от сълзи очи икономката гледаше към брега, а раменете й се тресяха от плач. Лианор проследи объркана погледа на Мегън и видя Малкълм и Робърт да стоят до лодката. Имаше още двама мъже, които надничаха под платнището, простряно върху нея. Лианор си спомни, че го нямаше там, когато тя и Аштън се върнаха. Питаше се какво толкова е заинтересувало мъжете в тази лодка и защо жената плаче.
— Мегън, какво става? — Лианор постави успокоително ръка на рамото й.
Обляна в нови потоци сълзи, икономката отговори:
— Заради Мери е, мадам. Тази сутрин момчето отишло долу на брега, за да налови малко риба за вечеря, и намерило Мери гола и мъртва в лодката. Шерифът казва, че е била убита.
— Убита? — Лианор гледаше неразбиращо прислужницата. — Мери беше така мила, толкова приятна и общителна… — Не можеше да си представи, че някому ще хрумне да й причини болка. Смаяна каза: — Но тази нощ аз гребах до „Речната магьосница“. Към четири часа мистър Уингейт ме върна обратно.
— О, мадам, по-добре не казвайте нищо на шерифа за това. Мистър Синклер твърди, че е била убита от някого от екипажа на парахода и ако разбере, че мъжът ви е слизал на брега, сигурно ще обвини него.
— Но това са глупости! Аз видях с очите си Аштън да се връща обратно с втората лодка. По-скоро аз бих могла да я убия, отколкото той.
Мегън поклати загрижено глава.
— Била е изнасилена, мадам.
— Изнасилена? — Лианор повтори ужасено думата. — Но кой би могъл да направи такова нещо?