Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Колко е чудно! Никога не съм си и помислял…
Гласът му пресекна, но бяха в толкова дълбока връзка, че Рената лесно проследи мислите му.
„Никога не съм си и помислял, че любовта ще ме осени така. Досега знаех само, че някой ден моят приемен баща ще ми избере съпруга, но да обичам… не мога да повярвам. Трябва някак да събера смелост, за да му кажа…“
Трудно си представяше как, противно на обичая и възпитанието си, ще влезе в кабинета на приемния си баща и ще му изтърси още от прага: „Господарю, не дочаках вие да ми намерите невяста. Сам избрах жената, с която искам да свържа живота си…“ Чудеше се колко ли ще се разгневи дом Михаил. Боеше се да не стане още по-лошо — господарят на Алдаран да обвини Рената.
„Ще го накарам да разбере, че никога няма да позная щастието, освен с нея…“ Само че не знаеше дали дом Михаил изобщо влага някакъв смисъл в думата „любов“. Неговите бракове са били уредени според всички правила от семейството му. Как би могъл да си представи завладялото ги чувство?
Донал усети хладния повей на вятъра и потрепери — предусети далечен отглас на гръм.
— Недей — успокои го Рената. — Тя познава плетеницата на силите в небето далеч по-добре от нас. Нищо не я заплашва. Погледни! Всички момчета сега се опитват да я догонят… — Посочи подредилите се в нишка деца, които накланяха крилете на планерите си и се стрелкаха като диво ято към високите стени на крепостта. — Хайде, мили. Слънцето ще залезе скоро, вятърът ще се засили. Трябва да поемем след тях.
Донал й помогна с твърде несигурни ръце да закопчае ремъците. Тя прошепна:
— От всичко, което сподели с мен, това може би е най-прекрасното. Не знам дали друга жена в Пъкъла някога е летяла така…
В червеникавите лъчи на спускащото се светило той видя искрица на сълза по ресниците й. Но Рената кротко прикри мислите си, затича се надолу по дългия склон, улови с крилете бързо течение и се издигна, после закръжи да го изчака.
Вечерта дом Михаил помоли Аларт и Рената да останат в залата, когато Дорилис пожела лека нощ на всички и се прибра в покоите си. В другия край музикантите свиреха и някои от обитателите на замъка танцуваха. Господарят на Алдаран обаче не беше весел.
Извади от джоба си писмо и го разгъна на масичката до креслото си.
— Само вижте това! Проводих пратеник в Сторн, за да уговорим брак на техен син с Дорилис. Миналата година сякаш не бяха способни да говорят за друго, а сега ми отговарят, че тя била твърде млада, вероятно било добре да обсъдим отново предложението, щом стигне по-подходяща възраст за брак. Питам се…
Донал го прекъсна с почти груба откровеност:
— Дорилис бе сгодена вече два пъти, но грозна смърт отнесе бъдещите й съпрузи. Моята сестра е умна, красива, а зестра ще й бъде цял Алдаран. Но бих се учудил, ако хората още не са забелязали, че нейните годеници не живеят дълго.
Аларт се намеси по-кротко:
— Сроднико, на твое място бих почакал с плановете за сватба, докато за Дорилис не отминат опасностите от болестта на прехода.
Дъхът като че спря в гърлото на Михаил.
— Аларт, и това ли прозря в бъдещето… нима ще умре като всички деца от първия ми брак?
— Не, нищо подобно няма.
Всъщност Аларт се опитваше с всички сили да не дава воля на дарбата си. Вече му се струваше, че предусеща само беди и нещастия, но не успяваше да ги свърже с определено място или момент. Колко пъти му се мяркаха обсаденият замък, облаци стрели, посичащи враговете си мъже, цели огнени пелени от мълнии, забиващи се в земята… Затова постъпваше като през годините в Неварсин — издигаше преграда в съзнанието си, за да не го връхлита нищо от бъдещето. Вече не се съмняваше, че повечето картини са измамни, подсказани от безсмислени опасения.
— Сроднико, този път не мога изобщо да помогна с ясновидството си. Дори да видя сто възможности в бъдещето, пак ще се осъществи само една от тях. Защо да се боим от останалите деветдесет и девет? Но ако беше неизбежно болестта на прехода да отнеме живота на Дорилис, този трагичен край щеше неизменно да присъства във виденията ми. Не е така за щастие.
Михаил отпусна за миг глава върху дланите си.
— Аларт, така ми се иска понякога да прониквах в бъдещето като теб! Защото вече смятам увъртанията на Сторн за ясен признак, че са на страната на моя брат от Скатфел. Не искат да го ядосат, а той се надява някак да вземе Алдаран, ако умра, без да ме наследи син или зет. А това… — главата му се завъртя бързо и пак напомни за сърдит сокол — …няма да стане, докато четирите луни се носят в небето и снегът пада посред зима!
Погледът му се спря на Донал и всички доловиха за какво си мисли — крайно време е поне неговият приемен син да се ожени. Младежът се напрегна от неудобство, защото съзнаваше, че точно сега не бива да му се опълчи и да го разгневи още повече. Но дом Михаил само промълви: