Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Господи, ако за втори път нещо му се случеше… това щеше да я унищожи!
Беше размишлявала дали да не се обади на Себастиан и да не го помоли за съвет; в края на краищата Гейб бе отседнал при него. Но всеки път, когато искаше да го направи, тя се разколебаваше, страхувайки се, че може да каже нещо, което да застраши шансовете на Гейб да се върне в отряда.
За него кариерата беше по-важна от всичко. Колко е нелепо, мислеше си тя, затънала до глезени в пясъка, че кариерата на Гейб продължаваше да го отдалечава от нея — този път поради душевните рани, които му бе причинила.
Въпреки това Хелън не би искала да го види разделен от отряда, за нищо на света. Той съществуваше, за да бъде тюлен; за това го биваше най-много. Тя не си представяше нещо по-малко за него.
Отърсвайки се от мислите си, Хелън уплашено забеляза, че слънцето се е спуснало отвъд покривите на къщите и хвърля неравни сенки върху брега.
— Хайде, Прис — извика тя и задърпа кучето към дома.
Само че сега това не беше истински дом, нали така? Малъри беше там, разбира се, мълчалива и невесела, както преди. Бедничката Малъри, тя не беше пазила сърцето си, както бе направила Хелън. В своята наивност тя все още вярваше в щастливия край на приказката.
Петнадесета глава
Остро почукване на вратата накара Гейб рязко да вдигне поглед от сутрешния вестник. Почукването отекна сред голите греди под островърхия покрив в къщата на Себастиан. Прозвуча много решително.
Гейб взе полуавтоматичния пистолет от масата и го пъхна под колана на дънките си. Приятелят му бе излязъл за сутрешното си плуване и сега сигурно прекосяваше прибоя. Беше седем часът сутринта — малко рано за гости. Гейб отиде да отвори вратата.
Хелън? Сърцето му заби учестено при тази вероятна възможност. В същото време никак не му се искаше да е тя. С тръгването си бе причинил големи страдания и на двама им, а една раздяла, изпълнена с недоразумения, беше предостатъчна.
Надникна през шпионката и видя красива тъмнокоса жена. Може би някоя приятелка на Себастиан? Гейб предпазливо отвори вратата.
Трябваше му само миг, за да я разпознае. Стройна като балерина, жената носеше дългата си черна коса на конска опашка. Беше облечена с трико в наситено оранжево и ръчно боядисана пола в тон с него. Яркото й облекло го накара да примигне. Не, определено не беше приятелка на Себастиан. Той не би си паднал по такава колоритна жена. Това беше Лийла Езер, най-добрата приятелка на Хелън и собственичка на танцова школа.
— Здрасти — каза той, любопитен да разбере защо е дошла. Дали не я беше пратила Хелън?
С тъмните си и леко дръпнати екзотични очи жената огледа смачканата му риза. Не беше се бръснал тази сутрин.
— Помниш ли ме? — попита тя и едната й изящна вежда рязко се повдигна.
— Лийла Езер — каза той. — Вие сте приятелка на Хелън.
— Точно така — погледът й се насочи над рамото му към вътрешността на къщата.
— Ще влезете ли? — попита Гейб, тъй като тя сякаш очакваше да я покани.
Лийла влезе стремително в аскетично обзаведената по спартански всекидневна и той не можеше да не забележи колко не на място изглежда тя тук, подобно на пъстро канарче в проста дървена клетка.
Жената сякаш си помисли същото и със сконфузено изражение хвърли поглед на обстановката.
— Да ви предложа ли кафе? — попита той, потискайки любопитството си достатъчно дълго, за да покаже известна любезност.
— Да, моля — отвърна Лийла и Гейб отиде до шкафовете с полици, направени по поръчка, за да й налее чаша „Старбъкс“. Приятелят му много държеше да пие качествено кафе. — Без захар е добре — добави тя, преди да успее да я попита.
Пое чашата от ръцете му и колебливо отпи малка глътка. Веждите й се повдигнаха в знак на одобрение, после впери в него тъмните си като нощта очи и той разбра, че е в опасност.
— Хелън не знае, че съм тук — започна тя и му отправи смущаващо прям поглед.
— Как разбра къде да ме намериш?
— Познавам Себастиан — хладно отвърна тя.
Познаваше помощник-капитана? Обръщаше се към него на малко име? Отговорът й направо го извади от равновесие и той реши да си затваря устата и да слуша.
Лийла премина грациозно покрай масивните мебели и си избра любимото кресло на Себастиан. Гейб я следваше по петите и седна срещу нея на кушетката.
— Позволи ми да бъда откровена и да ти кажа от самото начало, че никога не съм те харесвала.
Искреното й признание го накара да онемее. Гейб удивено примигна, защото не таеше подобни чувства към нея. Всъщност винаги се беше възхищавал от Лийла заради нейната непоклатима преданост към съпругата му.