Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Роан удари с ръка по бюрото и пое дълбоко въздух, за да се успокои.
— Страхувах се. Когато се съгласих да работим заедно, му поставих условие да не казва на никого, че и аз съм замесен. Виран Асилва беше стар и нямаше амбиции, дори по онова време. Той можеше да си позволи да се забърква в такива неща. Арисилд…
Като изрече това име, гласът на Роан почти заглъхна от горчивина.
— Арисилд бе едно голямо дете. Никой не можеше да му навреди и той го знаеше. Но аз бях Ректор на Лодун и бях уязвим.
Това твърде приличаше на истината. Никола каза:
— Удържал е на думата си пред теб. Не каза на никого. Можеше да свидетелстваш…
— Той беше просто един учен, който искаше да разговаря с покойната си съпруга и го обесиха за некромантия. Аз бях магьосник и разполагах с власт. Как мислиш, какво щяха да сторят с мен? — Роан поклати глава — Знам, знам. Асилва свидетелства и това не донесе никаква полза. Аз убедих себе си, че Едуар може и да е виновен, че може да е убил онази жена, заради експериментите си, че може да е крил истинската им същност… И се страхувах. След това Едуар бе мъртъв, след което Ронсард доказа, че е било грешка и нямаше смисъл нещата да се раздухват отново.
Той потри уморено лицето си и разпери на бюрото съсухрените си ръце.
— Октав не ми каза какво ще прави със сферата. Предполагам е дошъл при теб със същата цел. Знаех, че от помещенията на Едуар липсват някои неща, когато Короната конфискува съдържанието и разбрах, че сигурно сте ги взели ти и Асилва, но не го казах на Октав. Това не може да се прехвърли на моя гръб. И теб ли заплаши да те разкрие? Доколкото Едуар бе признат за невинен, не смятам, че ще се сметне за престъпление…
Роан говореше припряно, а ръцете му нервно докосваха ту един ту друг предмет по бюрото. Никола престана да го слуша. Имаше нещо безвкусно и разочароващо в това да дойдеш в очакване на зло и да откриеш единствено слабост. Той попита:
— С какво те заплаши Октав?
Роан замълча за секунда.
— Занимавал съм се по малко с некромантия и то неведнъж — Той вдигна поглед и добави с неприязън. — Виждам, че това не те шокира. Повечето магьосници от моето поколение имат известен опит в нея, макар че малцина са онези, които ще го признаят. Октав дойде при мен преди две години. Той знаеше. Не знам откъде беше разбрал. Знаеше за миналите ми работи, за работата ми с Едуар, знаеше всичко. Дадох му онова, което поиска и той си тръгна — Роан потръпна — Не трябваше, знам. Едуар я беше направил с цел това да е начин за общуване с етерната равнина, но тя така и не заработи точно така, както искаше той. Едуар конструира нещото; аз допринесох единствено с нужните заклинания. Знам, че той искаше тя да работи за всеки, но тя работеше само за хора, с някакъв магически талант. Можеше и да е съвсем незначителен талант, просто смътно осъзната дарба, но беше достатъчно.
Но как Октав е разбрал това? Никола имаше чувството, че ако успее да си отговори на този въпрос, ще разнищи всички интриги, в които досега успяваше само да надзърне и то наполовина.
— Това означава ли, че Октав е магьосник?
Роан поклати глава.
— Има малко талант, но не и умения. Той не е магьосник. Но със сферата… Не знам. Не мога да ти кажа нищо повече. — той се поизправи на стола си — Ако това беше всичко, което искаше да ме питаш, моля те иди си.
Всичко това можеше да е сценка, но не му се вярваше. Единственото участие на Роан в този комплот беше в ролята на жертва на шантаж заради минали престъпления и предателства. Никола извади ръка от джоба си и пистолетът беше в нея, след което тръгна към вратата. На прага спря, погледна назад и каза:
— Убеден съм, че Арисилд щеше да ти изпрати поздрави. Ако помнеше кой си.
И внимателно затвори вратата след себе си.
Никола намери Мадлин, която го чакаше на масата пред едно малко кафене, където се бяха разбрали да се срещнат. Когато се приближи, тя се изправи и каза:
— В хотела имаше телеграма от Рейнар. Пише, че има развитие на нещата и трябва да се връщаме незабавно.
Докато слизаха с Мадлин от влака, Никола забеляза Рейнар в тълпата на перона на виенската гара. Тай като нямаха багаж, успяха да избягнат навалицата и се отправиха към него, след което се оттеглиха в една от закътаните чакални, останала празна след пристигането на Експреса. Това бе малко помещение с дървени пейки и силно миришеше на тютюн и отработена пара от влаковете.
— Какво става? — настоя незабавно Никола.
Рейнар бе облечен безукорно, както винаги, но му личеше, че не е спал. Каза:
— Арестуваха Ронсард.
— Какво?
Никола погледна Мадлин, видя невярващото й изражение и разбра, че е чул съвсем добре.