Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Чула си гласове? — попита Брад.
— Не точно. Но чух думите. Почакайте, ще си ги спомня. „Тя бродеше в нощта, сливаше се с мрака и всички негови тайни. Когато заплака, отчаяно умоляваше да настъпи ден“.
— Значи не е ясно дали е богиня… коя е тя, за бога? Сигурно това е едно от последните парчета от пъзела.
— Мога да го поставя на мястото му — каза Джордън. — Думите са мои. Аз ги написах. Във „Фантом в замъка“.
За миг настъпи гробна тишина, след което всички заговориха в един глас.
— Успокойте се! — Брад стана и вдигна ръце. — Казах, успокойте се! Да не губим нишката. Първо, да елиминираме всяко съвпадение. Дейна, чела ли си книгата?
— Да, но…
— Чела си я?
Тя завъртя очи срещу Джордън.
— Няма отново да подхранвам писателското ти его. Да, прочетох я, но беше преди години. Дори аз не помня всяка дума от всяка прочетена книга. Не познах цитата.
— И аз съм я чела. — Зоуи вдигна ръка като ученичка в клас и изведнъж смутено я отпусна. — Страхотна е — каза тя на Джордън. — Но в нея жената, която броди в нощта, не е богиня, а призрак.
— Именно — намеси се Брад. — най-интересното е, че Джордън е написал тази книга, вдъхновен от „Уориърс Пийк“ и от призрака, дето твърдеше, че го е видял една нощ.
— Наистина ли? — попита Зоуи. — Това е страхотно!
— Често се качвахме там с Брад и Флин и спяхме на палатка. Брад успяваше да… набави бира и цигари.
Зоуи се обърна към Брад.
— Така значи?
— Бяхме шестнадесетгодишни — промърмори той.
— Това не е оправдание.
— Ще му се караш по-късно — намеси се Дейна. — Да продължим.
— Видях я да върви по парапета — заговори Джордън. — На лунната светлина. Силуетът й, с развята пелерина, се открояваше като видение сред сенките. Взех я за призрак и когато написах книгата, я описах така. Самотна пленница на нощта, умоляваща за ден. Но не е била призрак.
Дейна сложи ръка на коляното му.
— Била е богиня.
— Роуина. Разбрах го днес, когато отидохме да се срещнем с тях в „Пийк“. Досега не знаех какво означава.
— Ти пръв си я видял — тихо каза Дейна. — И си я описал, независимо в каква форма. Придал си й ново измерение, направил си я част от един различен свят. Тя е пазителката на ключовете. Ключът е в книгата. — Ръката й затрепери, когато мислено подреди всички останали парчета. — Белият фон на черни напречни ивици. Редове в книга. Ключът се стопи и изчезна в нея. — Скочи на крака. — Флин, ти имаш копие.
— Да. — Брат й огледа стаята. — Не съм сигурен точно къде. Все още не съм разопаковал всичко.
— Нищо чудно. Живееш в тази къща едва от две години. Е, намери го — настоя тя.
Флин лениво се протегна и стана.
— Ще отида горе да я потърся.
— Аз имам една у дома — каза Зоуи. — С меки корици. Купувам си всяка твоя книга, но бюджетът ми не достига за луксозните издания — промълви тя, сякаш се извинява.
Джордън се приближи и повдигна ръката й към устните си.
— Ти си голяма сладурана.
— Мога да я донеса от къщи. Предполагам, че ще успея да дойда, преди Флин да открие своята.
— Дай му малко време. — Малъри вдигна поглед и си представи как Флин рови из кашоните на горния етаж. — И аз я имам, а моят апартамент е по-близо. — Изведнъж замълча и повдигна показалците на двете си ръце. — Обзалагам се, че всеки от нас има екземпляр от „Фантом в замъка“.
— Е, аз да, разбира се — каза Джордън.
— Аз също — потвърди Брад.
— Да. Зън-зън-зън — извика Дейна. — Това е звукът, който издават брънки на верига, когато се съединяват. Хайде, Флин, колко време човек може да търси една книга?
— Кога за последен път си влизала в някоя от необитаваните стаи горе? — попита Малъри.
— Добър въпрос. — Нервно закрачи из стаята. — Там е, там е, в книгата. Зная го. Ще се кача да я намеря сама.
Завъртя се към вратата точно когато Флин дотича по стълбите.
— Ето я. Ха. Беше в кашон с етикет „Книги“. Бях забравил, че има такъв.
Подаде я на Дейна. Тя прокара ръка по заглавието с надеждата да попадне на някакъв знак и се загледа в силуета на „Уориърс Пийк“, сниман при пълнолуние. Разтвори книгата, прелисти я и усети мириса на хартия и прах.
— Къде са онези редове, Джордън?
— В края на пролога.
Отвори на една от първите страници, прочете думите наум, изрече ги и изчака.