Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Благодаря, Дългучке.
— Не се главозамайвай. Донякъде е просто съдба. Ако прочетете част от този разказ… — Взе копието от ръцете на Малъри, — ще започнете да чувствате и да разбирате дори събитията, в които не сте били преки участници. Ще получите ясна, цялостна картина. Ето тук… синята мъгла, която изпълни „Малки удоволствия“, студът, който ни сковаваше до мозъка на костите, странното сияние, цветът на ситните капки. Ще усетите как пропълзяват по кожата ви.
— Литературни похвати — каза Джордън.
— Да, доста добре боравиш е тях.
— Моля?
Леко раздразнена от прекъсването, Дейна вдигна поглед и го видя да се взира в нея с присвити очи така съсредоточено, че я накара да се изчерви.
— Казах, че си добър. Какво има?
— Е, за всяко нещо има първи път. Изведнъж ожаднях — промърмори той и излезе от стаята.
Дейна се раздвижи и въздъхна.
— Кратка почивка — заяви тя и тръгна след Джордън към кухнята. — Какъв е проблемът?
Той извади бутилка сода от хладилника.
— Няма проблем. — Отвори капачката и сви рамене. — Никога… откакто се преместих в Ню Йорк, нито веднъж не си казала добра дума за творенията ми.
— Бях ти сърдита.
— А, сега разбирам. — Понечи да отпие глътка, но остави бутилката. „Истината“, помисли си Джордън. Колкото и да му бе трудно, помежду им не биваше да има повече неизяснени неща. — Чувствах се засегнат, Дейна. Когато става дума за книгите ми, не ценя ничие мнение повече от твоето. Затова за мен беше важно какво мислиш за работата ми.
— Искаш да знаеш какво мисля за книгите ти? Истинското ми мнение?
— Да, нека бъдем искрени.
— Е, след като ми подари този красив пръстен, мисля, че заслужаваш откровеност. — Дейна взе содата, отпи и му я върна. — Имаш удивителен талант. Очевидно е, че цениш дарбата си и умееш да я използваш. Всеки път, когато разгърна твоя книга, ме впечатляват широкият ти мироглед и способността ти да си служиш с езиковите средства. Дори когато те мразех, се гордеех с теб, Джордън.
— Виж ти — едва промълви той.
— Не съжалявам, че се държах, сякаш те подценявам. Може би така съм те накарала да работиш по-упорито.
— Може би — усмихна се той.
— Е, вече всичко е ясно.
— Повече от ясно.
— Да се връщаме, защото не съм свършила. Държа да узная мнението ти за това, което ще кажа по-нататък.
Дейна влезе в хола и отново се настани на пода.
— Добре — каза тя, надвиквайки разговорите, които се водеха. — Почивката свърши. Мисълта ми бе, че колкото и талантлив да е Джордън, не става дума само за авторско виждане. Има нещо повече от поредица събития, увлекателно вплетени в художествена форма. Когато човек чете, разбира колко често е бил свързан със събитията или е участвал в тях. Факт е, че той е бил първият, който преди години е видял или почувствал нещо мистериозно около „Пийк“. Мисли, че е срещнал призрак там. — Дейна замълча и се усмихна, когато Малъри започна да отбелязва е цветен маркер пасажи от копието на Флин. — Пръв от всички нас е видял и е купил една от картините на Роуина. Флин е мой брат, с Брад сме приятели, а Джордън се превърна от приятел в мой любим.
— Разбил е сърцето ти. — Малъри енергично оцветяваше напечатани думи в яркожълто. — Отнета невинност. Съжалявам — обърна се тя към Джордън. — В това има много силна магия.
— Кейн проля неговата кръв. — Дейна кимна на Малъри и й се усмихна. — Той е единственият от нас, който напусна дома си, рано осиротял и сам, за да поеме на поход. А сега се завърна — заключи тя и срещна погледа му, — за да го довърши.
— Мислиш, че ключът е у мен? — Заинтригуван, Джордън се облегна назад. — Следвам логиката и долавям традиционните елементи в теорията ти, Дейн, но къде? Как? Кога?
— Не мога да зная всичко. Но има смисъл. Връзва се. Все още не мога да разгадая напътствията. „Една богиня броди, а друга стои в очакване“. Къде броди? Какво очаква другата? Когато се опитах да изпадна в транс, видях образ.
Беше му хрумнало нещо, но когато чу последните думи, то изведнъж изчезна.
— Какво си се опитала да направиш?
— Експеримент. Нещо като медитация. Освободи съзнанието си и виж какъв образ ще изплува. Видях ключа. Сякаш се носеше над поляна със синьозеленикава трева. Вероятно защото се взирах в стената на книжарницата си, а цветът й е точно такъв. Протегнах ръка, за да го докосна, но не можах да го достигна. — Смръщи вежди и отново си представи всичко. — После изведнъж фонът се смени. Стана бял с черни напречни ивици. В главата ми зазвучаха думи.