Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Той едва ли може да е толкова… раздразнителен… колкото онези айилки — измърмори кисело Леане. Дори на нея не можеше да й стане смешно от преживяното с Мъдрите. — Но това едва ли има значение, след като Амирлинския трон е равнозначна на самата Бяла кула…
Пред тях се появиха две жени — крачеха бавно и разговаряха. Разстоянието и сенките скриваха лицата им, но беше ясно, че са Айез Седай — по осанката им, по увереността, че нищо в тъмнината не може да им навреди. Никоя Посветена, дори да е на една стъпка от шала, не можеше да уподоби тази степен на самоувереност. И кралица с цяла войска зад гърба си едва ли щеше да може. Идваха към нея и Леане. Леане бързо се обърна да се скрие в тъмната пролука между два фургона.
Егвийн се навъси и едва не я издърпа, за да продължат. Нека всичко се видеше открито. Щеше да застане пред Съвета и да им заяви ясно, че е време да разберат, че шарфът на Амирлин не е просто някаква красива притурка към облеклото й.
Само един закон на Кулата ограничаваше властта на Амирлинския трон. Шепа дразнещи порядки и каца неудобни обстоятелства, но само един закон, въпреки че едва ли можеше да се измисли нещо по-лошо, което да попречи на целите й. „След като Амирлинския трон е равнозначна на самата Бяла кула, като самата сърцевина на Бялата кула, то тя не трябва да се излага на опасност освен при въпиеща необходимост, следователно освен в случай на война, обявена от Съвета на Кулата, Амирлинския трон ще търси малкия консенсус на Съвета на Кулата преди съзнателно да се изложи на каквато и да е опасност и ще се подчинява на взетите с такъв консенсус решения.“ Що за безразсъден инцидент с някоя Амирлин беше вдъхновил приемането на този закон Егвийн не знаеше, но той беше в сила от над две хиляди години. За повечето Айез Седай всеки толкова древен закон придобиваше аура на святост; променянето му беше немислимо.
Романда й беше цитирала този… този проклет закон, сякаш поучаваше някоя малоумна. След като щерката-наследница не можеше да се доближи на по-малко от сто мили от Преродения Дракон, колко повече щяха да се погрижат да предпазят самата Амирлински трон? Мнението на Лелейн прозвуча по-скоро със съжаление, най-вероятно защото се налагаше да се съгласи с Романда. По-същата причина езиците и на двете едва ли не се бяха сгърчили. А без тях, без двете, малкият консенсус се оказваше точно толкова недостижим, колкото и големият. Светлина, дори тази декларация за война изискваше малкия консенсус! Така че след като не можеше да получи разрешение…
Двете Сестри бяха отминали. Леане се окашля.
— Едва ли можете да направите много, ако заминете тайно, майко, а Съветът ще го разбере рано или късно. Мисля, че след това ще ви е много трудно да останете и един час насаме. Не че ще посмеят да ви поставят точно под охрана, но има начини. Мога да ви приведа примери от… от някои източници. — Тя никога не споменаваше за укритите донесения, освен когато оставаха насаме, скрити от преграда против подслушване.
— Толкова ли съм прозрачна? — попита Егвийн.
— Не, майко — засмя се Леане. — Просто си помислих какво бих направила аз самата. Но е добре известно, че съм си загубила всичкото достойнство и благоразумие и Амирлинския трон едва ли може да ме вземе за образец. Смятам, че трябва да оставите младия господин ал-Тор да действа така, както намери за добре, за известно време поне, докато вие оскубете гъската, която е в ръцете ви.
— Пътят, който е избрал, може всички ни да вкара в Ямата на ориста — измърмори Егвийн. Не че спореше. Трябваше да се измисли някакъв начин хем да оскубе въпросната гъска, хем да предпази Ранд от опасни грешки, но не виждаше как.
— В такъв случай, майко, ако ме извините, има един мъж в лагера на лорд Брин… В края на краищата, чувал ли е някой за Зелена без нито един Стражник? — Ако се съдеше по забързания й глас, човек можеше да си помисли, че й предстои среща с любовник. Предвид това, което Егвийн беше чувала за Зелените, разликата едва ли беше съществена.
Последните огньове при шатрите вече бяха затрупани с пръст — никой не рискуваше да остави да тлее огън в околност, изсъхнала като прахан. Тънки струи дим лениво се къдреха под лунната светлина там, където огънят не бе изгасен добре. Тук-там по някой човек измърморваше сънливо в шатрата си, другаде се чуваше кашлица или дрезгаво похъркване, но като цяло лагерът бе потънал в мълчание и покой. Поради което Егвийн се изненада, когато някой излезе от сенките пред нея, особено след като този някой бе облечен в простата бяла рокля на новачка.