Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Трябва да ида при него — измърмори тя. Един час само и можеше да сложи всичко в ред. — Точка по въпроса. Трябва да ида при него.
— Това не е невъзможно.
Ако Егвийн не беше си дръпнала здраво юздите, щеше да подскочи цяла стъпка. Но сега само сърцето й подскочи, дори след като видя, че я е стреснала Леане.
— Ти нали трябваше да търсиш… — почна тя и едва успя да спре преди да е споменала името на Могедиен.
Леане тръгна до нея, без да изпуска от очи Сестрите, покрай които минаваха. Леане не разполагаше с оправданието на Сюан да прекарва времето си с нея. Не че ако ги видеха веднъж заедно би навредило чак толкова, но…
„«Не би могло» не винаги означава, че няма“ — припомни си Егвийн. Смъкна шарфа от раменете си и го сгъна на едната си ръка. От пръв поглед, от разстояние, Леане можеха да я вземат за Посветена, въпреки роклята й — повечето Посветени не разполагаха с достатъчно бели рокли с цветни ивици, за да ги носят непрекъснато. От разстояние Егвийн също можеха да я вземат за такава. Не съвсем утешителна мисъл.
— Теодрин и Фаолайн разпитват около шатрата на Мариган, майко. Не останаха много доволни. Аз добре се понацупих, че са ме изпратили да разнасям заповеди. — Леане се изсмя тихо. Ситуации, при които Сюан скърцаше със зъби, обикновено я развеселяваха. Повечето от Сестрите се радваха за това колко добре се е приспособила.
— Това добре — отвърна разсеяно Егвийн. — Но Мерана е сбъркала нещо, Леане, иначе нямаше да стои в Кайриен и нямаше да си мълчи. — Някъде залая псе, последваха го други, докато не ги смълчаха с резки викове, които, може би за добро, не можа да чуе съвсем ясно. Много от войниците имаха кучета, които се тътреха след тях. В стана на Айез Седай нямаше кучета. Котки колкото искаш, но не и кучета.
— Мерана наистина знае какво прави, майко. — До голяма степен прозвуча като въздишка. Леане и Сюан бяха съгласни с Шериам. Всички бяха съгласни с изключение на нея. — Възложите ли на някого задача, трябва да му вярвате.
— Леане, този мъж може искри да изкара от мокър парцал, стига парцалът да носи шала — изсумтя Егвийн. — Не познавам Мерана, но не съм виждала и една Айез Седай, която да можеш да наречеш мокър парцал.
— Аз пък съм срещала една-две — изкикоти се Леане. — Но вярно е, не и Мерана. Той според вас наистина ли вярва, че има приятели в Кулата? Алвиарин? Това може да създаде трудности за Мерана, но не мога да си представя как Алвиарин ще направи нещо, с което да рискува мястото си. Тя винаги е била амбициозна за три Сестри наведнъж.
— Той казва, че е получил писмо от нея. — Още виждаше пред очите си злорадството на Ранд от това, че е получил писма и от Елайда, и от Алвиарин, още преди самата тя да напусне Кайриен. — Може би амбициите й я карат да си въобразява, че тъкмо тя може да измести Елайда, ако го спечели на своя страна. Тоест, ако наистина тя го е написала, ако такова писмо съществува. Той се смята за умен, Леане — и може би наистина е, — но не вярва, че има нужда от помощ. — Ранд според нея щеше да продължи да си мисли, че може да се справи сам-самичък с всичко, чак докато нещо от това „всичко“ не го съкрушеше. — Познавам му и кътните зъби, Леане. Това, че живее в обкръжението на Мъдрите, може би го е заразило, а може и той да ги е заразил. Каквото и да смятат Заседателките, каквото и да смята която и да е от вас, един айезседайски шал не го впечатлява повече, отколкото Мъдрите. Рано или късно той ще извади от търпение някоя Сестра и ще я принуди да направи нещо необмислено, или някоя от тях ще го натисне не както трябва, без да разбира колко е силен и колко са му изопнати нервите напоследък. След което може да се окаже, че връщане назад няма. Аз съм единствената, която може да се оправи с него безопасно. Единствената.