Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Не — каза тя, докато наблюдаваше как се движат между облаците. — Качвал ли сте някога майка ми на самолет?
— Няколко пъти.
— Вечер ли?
Той се поколеба.
— Веднъж.
— Хареса ли й?
— Доколкото си спомням, беше я страх.
— Всички са я отбягвали, нали?
— Кои?
— Всички. Когато се е разчуло, че Селина Греъм е бременна, мълвата се е разнесла страшно бързо.
— Знаете как става в малките градчета.
— Аз съм й попречила да завърши гимназия.
— Слушайте, Алекс. Вие не сте й попречила за нищо — каза той ядосано. — Добре, направила е грешка. Била е доста лекомислена с един войник, или той се е възползвал от случая. Както и да е, нищо не може да се върне назад.
Той махна с ръка във въздуха, сякаш искаше да прекрати този разговор.
— Вие не сте имала нищо общо с това, нито с последствията от него. Сама го казахте преди няколко часа. Спомняте ли си?
— Аз не осъждам майка си, нито клеветя себе си, Рийд. Съжалявам я. Не е могла да ходи на училище, въпреки че е била законно омъжена. — Алекс обви раменете си с ръце — мисля, че е била нещо по-особено. Могла е да ме остави за осиновяване, но не го е направила. Дори след като баща ми е бил убит, тя ме е задържала при себе си. Обичала ме е и е била готова да направи големи саможертви за мен. Имала е смелостта да ме износи в град, където всички са говорили за нея, но това не я е накарало да се откаже от мен. Знам, че е била известна и всички са се радвали на позора й. Хората са злорадствали над нещастието й. Такава е човешката природа.
— Дори и така да е било, те не се осмеляваха да го показват.
— Защото вие все още сте била неин рицар, така ли?
— Джуниър и аз.
— Вие сте я пазили от другите?
— Може и така да се каже.
— Вероятно вашето приятелство в този момент е означавало много за нея, много повече отколкото всеки друг път.
Той сви рамене, без да коментира. Тя проучваше профила му. Накрая направи решителната крачка.
— Рийд, ако Селина не беше умряла, щяхте ли да се ожените за нея?
— Не.
Той отговори, без да се колебае дори за миг. Алекс се изненада. Не му повярва.
— Защо?
— Има много причини, но най-вече заради Джуниър.
Не очакваше такъв отговор.
— Какво общо има той?
— Докато Селина беше бременна, те станаха много близки. Почти я беше убедил да се омъжи за него, когато тя… внезапно умря.
— Мислите ли, че наистина е щял да го направи?
— Не знам — погледна я със саркастична усмивка. — Джуниър е голям женкар. Може да бъде много убедителен.
— Вижте, Рийд. Казах на Сара Джоу, сега казвам и на вас, че…
— Шшт! В обсега на радара на Остин сме — прекъсна я той.
Когато изпълни разпорежданията на кулата за кацане, успя да издейства една кола под наем. След като свърши, вече приближаваха осветената писта.
— Закопчахте ли си колана?
— Да.
Той извърши безпогрешно кацане. По-късно Алекс си мислеше, че е била замаяна от полета, защото едва си спомняше пътя от слизането от самолета до наетата от Рийд кола. Без да се замисли дори за миг, му даде указания накъде да кара.
Жилището й беше разположено в модерен, изискан квартал, където всеки апартамент имаше отделна кухня и трапезария и всички членуваха в някакъв клуб, което беше задължително като притежаването на шофьорска книжка.
Гръмотевиците не попречиха на полета им, но времето се влоши, когато наближиха улицата, на която живееше. Едри капки дъжд започнаха да чукат по предното стъкло на колата. Чу се тътнеж в далечината.
— Спрете пред онази къща с разпилените из двора вестници — каза Алекс.
— Вие сте следовател. Нима не знаете как да се пазите от крадци, когато сте извън града? Или си търсите клиенти?
— Забравих да кажа на раздавача да не ги носи.
Той зави зад ъгъла, но не изгаси двигателя. Само преди няколко дни Алекс би се радвала, че се връща у дома дори и за малко, но сега, когато погледна към входната врата, й се прииска да не слиза от колата. Сълзите, които напираха в очите й, не бяха сълзи на радост.
— Не съм се прибирала повече от три седмици.
— Тогава по-добре да дойда с вас.
Рийд изгаси двигателя. Слезе от колата, като не обърна внимание на дъжда. Вървеше с нея по тротоара и събираше старите вестници. Захвърли ги в единия край на верандата, докато тя отключваше вратата.
— Не забравяйте да ги изхвърлите утре.
— Добре, няма.
Тя се пресегна и изключи алармената инсталация, която се беше задействала при отварянето на вратата.
— Предполагам, това означава, че вътре е безопасно.
— Къде искате да се срещнем утре — на летището или на друго място?
— Какво? — попита тя. Докато пътуваха, не беше помислила, че ще я остави сама в къщата. — Не съм мислила за това.