Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Всичко е напълно законно, скъпа. Не знам дали биха се съгласили да свидетелстват, но всички те са зад вратата. Чакат.
— Зад вратата ли? — гласът й премина в шепот.
— Може би сега няма да искаш да викаш с типичната си чувственост и страстност — рече с усмивка младият мъж.
— Не мислиш сериозно да направиш това, нали?
— Официалното сключване на брака ни ще се състои утре в параклиса.
— Очевидно си помислил за всичко.
— И аз така смятам — на устните му се изписа лека усмивка.
Ако не изглеждаше толкова дяволски самодоволен, нямаше да го удари с такава сила, но гневът й, породен от чувството за безпомощност и желанието за отмъщение, беше толкова мощен, че не беше оставил място за никаква предпазливост.
А ако тя не го беше ударила така силно, той нямаше да отвърне по такъв необичаен начин.
В продължение на няколко мига той не помръдна, с длан върху пламтящата си буза, усетил вкуса на кръвта в устата си и борещ се със силното желание да я удари на свой ред. Когато най-после заговори, гласът му беше напълно овладян.
— Имаш нужда от урок по добри обноски — каза Джони със самообладание, заслужаващо възхищение.
— И ти ли си този, който ще ме научи на това?
В мига, в който думите излязоха от устата и, тя вече съжаляваше за дързостта си, защото те предизвикаха появата на деспотични пламъчета в очите му.
— Аз съм идеалният за тази задача — отвърна почти шепнешком той.
Беше понасял с неестествена любезност изпълненото й с презрение държание още от Хексман и беше стигнал до предела на добрите обноски. Без да чака или да се интересува от отговора й, той се запъти към вратата, заключи я и сложи ключа върху бюрото.
— Сега да се заемем с обучението ти — каза тихо той и се насочи към нея, докато събличаше елегантното си кадифено сако, което захвърли на пода. Събу червените си обувки и продължи да се движи към нея с гъвкавостта на котка.
— Не се страхувай, лейди Греъм — прошепна Джони, когато стигна в центъра на спалнята, където стоеше младата жена, — нямам намерение да ти причинявам болка.
— Какво смяташ да правиш? — погледна го дръзко тя, опитвайки се да прикрие страха си. Той се усмихна на куража й.
— Мисля, че трябва да започнем с урок за това как трябва да се държи една съпруга.
— Не!
— Обещавам, че няма да боли, миледи.
— Не ме докосвай.
— Страхувам се, че ще трябва. — Тонът беше любезен, но не и поведението му. Ръцете му обхванаха раменете й, дългите му елегантни пръсти я стиснаха здраво през копринената рокля. Той я придърпа към себе си и каза: — Трябва да се научиш да отговаряш: „Да, милорд.“
— Няма. Ще започна да викам и проклетият ти свещеник на бегом ще се върне обратно в дома си. И в крайна сметка няма да се оженим.
— Не се заблуждавай, скъпа. Те ще стоят дотогава, докато не ги освободя. Така, а сега, струва ми се, първо трябва да ме целунеш.
И той наведе глава, като я държеше здраво. Устните му нежно докоснаха нейните, езикът му премина по контурите на долната й устна, бавно се придвижи нагоре и деликатно се вмъкна в устата й… И тя го ритна с всички сили.
Той изохка от болка. Пръстите му се впиха в раменете й и миг по-късно едната му ръка се плъзна надолу, обхвана я и здраво я притисна към себе си, докато устата му така брутално се сля с нейната, че гърбът й се изви назад от силния натиск. Тя не можа да си поеме дъх: вкусът на кръвта му изпълни устата й; усещаше силната му възбуда, докато се опитваше да се освободи от прегръдката му, която й причиняваше болка. Всяко движение действаше предизвикателно и възбуждащо. Тя го усети първо в зърната на гърдите си, станали по-чувствителни от бременността й. Затоплянето в тях започна да пълзи надолу по тялото й. Елизабет се опитваше да отрече усещанията си, да ги подчини на волята си или напълно да ги изолира от себе си. Това, което изпитваше в момента, и спомените й се сляха в едно, тялото й започваше да я предава, сетивата й разпознаваха тялото му. За нещастие тя откликваше на тези спомени. Те оставаха безчувствени към опитите и да ги потуши; струваше й се, че той вече е проникнал дълбоко в нея, спомняше си как ръцете му я галеха.
И бариерата, която бе издигнала с помощта на разума и логиката си, за да се защити от Джони Кари, позорно бе пометена от необяснимо нарастващата сила на собственото й желание.
Джони усети внезапната промяна в поведението й. Сякаш първото действие на пиесата беше приключило и завесата беше паднала. Тя престана да се съпротивлява — устните й се разтвориха, за да приемат неговите по начин, който той добре си спомняше.