Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Талисманите на Шанара
Талисманите на Шанара - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Талисманите на Шанара

Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:

Докато Уокър Бо полагаше усилия да се освободи от Четиримата конници край Паранор, Рен Елеседил убеждаваше Върховния съвет да излезе срещу армията на Федерацията, която настъпваше на север, за да ги унищожи, а Морган Лех бе повел Дамсон и малката дружина на независимите към Тирс, за да освободят Падишар Крийл. В същото време Пар Омсфорд вървеше по следите на своя брат Кол.
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 193
Перейти на страницу:

Те хапнаха топло ядене, тъй като поройният дъжд скриваше пушека на огъня, след което се оттеглиха за сън. Рен обмисляше десетки възможности за бъдещите им действия. Струваше й се, че ще стои будна часове наред, но заспа почти веднага. Последната й мисъл бе за Трис и двамата Телохранители, които стояха на пост наблизо.

Когато се събуди, продължаваше да вали силно, както вчера. Небето бе облачно и земята прогизнала и кална. Валя през целия този ден, а също през следващия. Бяха изпратени разузнавачи да узнаят дали армията на Федерацията напредва и се върнаха със сведения, че не. Както се бе надявала Рен, поляните бяха мокри и хлъзгави и армията от Южната земя бе свила редиците си и изчакваше бурята да отмине. Тя си спомни предупреждението на Тайгър Тай да не се заблуждава, че Федерацията нищо не прави, само защото не се придвижва. Но времето беше толкова лошо, че Летящите ездачи не искаха да летят, а докато бяха на земята нямаше как да открият нищо.

Пристигна вест от Арборлон, че армията на Елфите ще може да потегли на юг едва след няколко дни. Рен скръцна със зъби от яд. И времето не беше в полза на Елфите.

Тя прекара известно време с Тиб. Искаше да разбере нещо повече за него, питайки се дали има нещо основателно в подозрението на Тайгър Тай. Тиб беше общителен и весел, освен когато се споменеше за Глун. Подтикнат от вниманието й, той с готовност разказваше за себе си. Разказа й, че е израснал във Варфлийд, след което е загубил родителите си в затворите на Федерацията и е бил приет от независимите, за да помага на Съпротивата и оттогава е живял заедно с въстаниците. Предимно е бил вестител, защото можел да прониква навсякъде — никой не гледал на него като на заплаха. Той се засмя на това, което накара Рен също да се засмее. Каза, че е пътувал на север веднъж или два пъти, стигал до укрепленията на бунтовниците край Драконовия зъб, но не останал да живее при тях, защото бил по-полезен в градовете. Говореше разпалено за каузата на независимите и за необходимостта да се освободят Граничните земи от властта на Федерацията. Не каза нищо за Шадуините, нито намекна по някакъв начин, че знае нещо за тях. Тя внимателно изслуша всичко, което той казваше и й се стори, че не долови нищо, което да предполага, че Тиб не е този, за когото се представя.

Тя помоли Трис също да поговори с момчето, за да прецени сам. Трис поговори и беше на нейното мнение. Рен се убеди, че Тиб Арн наистина бе онзи, за когото се представяше. Повече не мислеше по този въпрос.

Дъждът спря на третия ден. Беше късна утрин, когато облаците се разпръснаха, небето се изчисти и грейна слънце. От листата капеше роса и тупкаше в пръстта. Във въздуха се носеха кълба пара. Десидио отново изпрати конници в равнината, а Ъринг Рифт — двойка Летящи ездачи на юг. Елфите излязоха от вътрешността на гората и се настаниха в края на ливадите.

Разузнавачите и Летящите ездачи се върнаха на обяд с противоречиви сведения. Елфските ловци нищо не бяха открили, но Летящите ездачи докладваха, че Федеративният стан е започнал да се стяга и армията се готви да потегли. Не беше ясно какво означава това, тъй като вече беше обяд и те едва ли биха могли да изминат повече от няколко мили преди свечеряване. Рен изслуша всички съобщения, поиска да й бъдат повторени, обмисли подробно всичко и повика Ъринг Рифт.

— Бих искала сама да огледам нещата — каза му тя. — Можеш ли да ми предложиш кой да ме закара?

Чернобрадият Рифт се разсмя.

— И да отговарям пред Тайгър Тай, ако нещо се случи? По никакъв начин! Аз сам ще ви заведа, кралице. В случай на нещастие поне няма да ме има, за да отговарям.

Тя осведоми Трис за намеренията си, не прие молбата му да го вземе със себе си и отиде при Рифт, който стягаше ремъците на Грейл. Тиб я настигна с широко отворени очи, изгарящ от желание да я придружи. Тя му отказа през смях, но като видя колко е голям копнежът и разочарованието му, обеща да го вземе някой друг път.

Само след минути тя вече летеше върху Грейл в посока на юг, като се навеждаше надолу да хвърли поглед към гористия покров и към разлюления от ветровете тревен килим на изток. Мъглата се стелеше на вълни над земята и въздухът блещукаше като мънистена завеса. Грейл бързо се носеше над покрайнините на гората покрай Пайкън, когато съзряха Федеративната армия. Рифт летеше върху своя Рок, като се опитваше да се крие зад дърветата и планините, между Южняците и огненото зарево на слънцето.

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 193
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)