Молитвената песен

Слантър измънка нещо под нос и погледна навъсено Джеър. Искаше да му покаже, че не е напълно съгласен с джуджето.

— Няма да ти се случи нищо лошо, Омсфорд — усмихна се замислено Форейкър и повдигна гъстите си вежди. — Ако е толкова глупав, че използва магията сред тези стени, ще бъде мъртъв още преди да си успял да мигнеш с очи!

Внезапно в тъмния коридор пред тях се появи светлина и те се озоваха в напречен проход с много врати вдясно. Двама часови стояха на пост пред най-близката. Суровите им очи се обърнаха, за да видят кой идва. Форейкър ги поздрави и им нареди да отворят вратата. Стражите се спогледаха и свиха рамене.

— Вземи това — каза единият от тях и подаде на Форейкър газена лампа. — Вътре е тъмно като в рог. Гущерът не понася и най-слабата светлина.

Форейкър запали лампата и погледна спътниците си:

— Готови сме — каза той на пазачите.

Освободиха резето и вдигнаха напречния лост. Вратата по-скръцна скръбно и се отвори. Вътре беше тъмно като в рог. Форейкър влезе, без да каже дума, а другите трима го последваха. Слабата светлина на лампата проникна в мрака и освети струпаните на купчини кошове и торби със запаси. Джуджето и придружаващите го влязоха и спряха.

Вратата зад тях хлопна.

Джеър изгледа преценяващо тъмната стая. Въздухът беше застоял, наситен със зловоние. Миризма, която нашепваше за безчестие и предстояща смърт. Всичко наоколо тънеше в сенки, дълбоки и безмълвни, притиснали в задушаваща прегръдка малкото светлинка.

— Стайтис? — Форейкър произнесе името тихо.

Дълго време нямаше никакъв отговор. После от сенките вляво, иззад кошовете и торбите, се чу тихо трополене, което наруши тишината:

— Кои ссте — изсъска нещо.

— Форейкър — отговори джуджето. — Дойдох да поговорим.

— Хсс — задращи гласът като повлечена върху каменен под верига. — Кажи какво исскасс, дзудзе.

Нещо се раздвижи в сенките — нещо огромно, загърнато в плащ. Приличаше на самата смърт. Появи се сянка, размазана и тъмна, която се надигна иззад купчината със запаси. Внезапно Джеър изпита невероятно силна, ужасна погнуса към съществото, което стоеше там. Успокой се, предупреждаваше го вътрешният му глас. Не казвай нищо!

— Нисстоссни хора — промърмори презрително фигурата. — Дзудзета, елфисс и гномисс. Не есе сстрахувайте, нисстозни хора. Присстъпете нассам.

— Ти се доближи до нас — отвърна му нетърпеливо Форейкър.

— Хсс! Не обичам ссветлината! Нуздая ссе от тъмнинасс!

Форейкър сви рамене:

— Ами тогава всеки ще си остане там, където е.

— Осстанете — не възрази другият.

Джеър хвърли бърз поглед на Слантър. Грубоватото лице на гнома беше изкривено от омраза и отвращение. Целият беше плувнал в пот. Опънал се беше като струна, сякаш всеки момент щеше да хукне да бяга. Еден Елеседил май също беше забелязал състоянието му, защото мигновено заобиколи Джеър и Форейкър и застана почти покровителствено до обезумелия гном.

— Не се притеснявай! — едва промърмори Слантър и протегна напред ръце, сякаш се мъчеше да отблъсне тъмнината пред себе си.

После муелретът най-неочаквано тръгна към светлината. Висока, загърната в плащ фигура, която сякаш се материализираше от сенките. В общи линии имаше формата на човек. Вървеше изправен върху два яки крака, уродливи и мускулести, протегнал предпазливо напред ръце. На мястото на кожата и космите имаше обвивка от твърди сиви люспи, а пръстите завършваха с извити животински нокти. Муелретът обърна към тях скритото дълбоко в качулката лице. Една муцуна на влечуго се надигна в светлината, люспеста, разтегната в разкривена гримаса, която разкриваше две редици от остри зъби и цепнат змийски език. Тъпата муцуна завършваше с широко разтворени ноздри. По-нагоре, почти скрити в сенките на качулката, проблясваха тесни зелени очи.

— Сстайтисс знае зассто ссте доссли, нисстоссни хора — бавно изсъска чудовището. — Сснае много добресс.

Настъпи мълчание.

— Греймарк — продума най-после Форейкър.

— Призраци — прошепна другият. — Сстайтисс знае. Сскитници, които унисстозават. Доссли направо от преиссподнята от злокобната дупка на Мейлморд. От ссмъртта! Исскацили ссе до Иссвора на рая, отровили води на Ссребърната река: Отровили земята. Унисстозили я! Доссли в Греймарк, ссторили зло. Доссли прогонят насс от домове. Заробят насс.