Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Не това обаче е основната разлика между муелретите и другите видове троли, които се заселили в тъмните кътчета на Четирите земи. Муелретите по-бързо се изкачили отново по стълбицата на цивилизацията благодарение на странната им и ужасяваща способност да променят формата си. Нуждата от оцеляване поставила на муелретите жестоки изисквания, както и на всички останали троли. Докато изучавали тайните на оцеляването, физически те претърпели такива промени, които им дали възможност да изменят с лекота формата на тялото си. Не са напреднали в това изкуство чак дотам, че да могат да прикриват напълно характерните си черти. Способни са обаче да скъсяват или удължават всяка част на тялото и да си придават форми, които им позволяват да се нагаждат към особеностите на всяка среда, в която се намират. Не е известно как точно се е стигнало до тази способност да променят формата си. Достатъчно е обаче да се знае, че това е възможно и че муелретите са единствените същества, усвоили това изкуство.
Малцина извън границите на Източната земя знаели за муелретите, защото те били саможив и отшелнически народ и рядко се осмелявали да излизат извън убежището си дълбоко в горите на Анар. Нито един муелрет не се е появявал по време на Съвета в Паранор. Нито един муелрет не е участвал във Войните на расите. Те са се държали настрана, изолирани в неприветливата си родина, сред горите, блатата и планинските пущинаци.
Така било до появата на гномите. В един момент след Първия съвет в Паранор, преди повече от хиляда години, муелретите напуснали блатистата горска местност и тръгнали към гористите планински части на Рейвънсхорн. Усойното зловонно тресавище в низината оставили на съществата, с които си поделяли тези райони след унищожението на стария свят. Насочили се към по-високите гористи местности, обитавани от разпръснати племена на гноми, които били много суеверни. Гномите се ужасили от съществата, които можели да променят формата си и да използват появилата се с идването на друидите черна магия. След време муелретите започнали да се възползват от страха им и да налагат господството си над живеещите в Рейвънсхорн племена. Муелретите си присвоили ролята на вождове и гномите били превърнати в роби.
В началото имало съпротива срещу тези същества — гущери, както ги наричат, — но след известно време престанали изобщо да им се противопоставят. Гномите не били нито достатъчно силни, нито достатъчно добре организирани, за да се разбунтуват истински. Дадени им били няколко ужасяващи примера какво ще сполети всички, които отказват да се подчиняват. Те никога не ги забравили. По време на господството си муелретите издигнали крепостта в Греймарк — солидна цитадела, от която гущерите властвали над населяващите околностите гноми. Годините минавали и цялата територия на Рейвънсхорн била подчинена на властта на муелретите. Джуджетата на юг и гномските племена на север и запад стояли далеч от тези планини. От своя страна муелретите не проявявали признаци, че имат намерение да се разширяват извън границите на придобития си нов дом. При появата на Господаря на магиите по време на Втората война на расите плъзнали слухове, че е сключена сделка, съгласно, която гущерите обещали част от поданиците си гноми на Господаря на мрака. Никой обаче не могъл да докаже това.
После, след края на неуспешния опит за Трета война на расите — войната, в която Ший Омсфорд тръгнал да издирва мистичния Меч на Шанара и когато Господарят на магиите бил унищожен — муелретите най-неочаквано започнали да измират. Болести и немощ започнали да намаляват числеността им, а новородените се броели на пръсти. С постепенното им изчезване отслабнало и господството им над гномските племена в Рейвънсхорн. Малко по малко неголямата империя западнала и накрая се свила в Греймарк и в този район на земята останал незначителен брой племена.
— А сега изглежда и тези неколцина отново са били изтикани в блатата, откъдето са били тръгнали — заключи разказа си Форейкър. Независимо от силата си, те явно не са могли да се преборят с Черните скитници. И те като гномите, над които са властвали, ще се превърнат в роби, ако останат в планините.
— По-добре да ги бяха заличили от лицето на земята! — подхвърли злостно Слантър. — Щеше да е напълно заслужено!
— Те наистина ли притежават силата на черната магия? — попита Джеър.
Форейкър сви рамене:
— Никога не съм я виждал. Според мен магията е в способността им да променят формата си. Е, говори са и за начините, по които те въздействат на елементите — вятър, въздух, земя, огън и вода. Може и да има някаква истина във всичките тези приказки, защото те са успели да разберат как елементите влияят на определени неща. Но в по-голямата си част това е суеверие.