Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Самбото си стоеше съвсем спокойно, докато тя се приближи колкото трябваше, тогава вдигна изведнъж бича, който бе скрил зад гърба си, и я плесна с все сила по плещите и гърба. Само една тънка блузка предпазваше кожата от ударите, които се сипеха яростно и често, докато пострадалата най-после се осмели да избяга.
— Е, Ниня, миличка, като поискам друг път тортила и червени пиперки, ще ги намериш, нали, душичке?
Дивакът се отпусна пак в люлката и се разсмя диво, разсмя се и мулатът, който би постъпил по същия начин с прекрасната си половина при подобно предизвикателство.
Тъкмо в тоя миг Робладо дръпна юздата, на коня пред хижата.
И двамата скочиха да го посрещнат, и двамата го поздравиха най-почтително. Те знаеха кой е. Мулатът, като по-важна личност, взе по-голямо участие в разговора, а самбото остана по-назад.
Разговорът се водеше тихо, за да не го чуят жените и младият Естебан. Все пак той приключи с това, че ловците се наеха, както бе предположил падрето, да проследят Карлос, ловеца на бизони, и да го уловят жив или мъртъв. Ако го убият, щяха да получат голяма награда; ако го заловят жив още по-голяма — почти двойна.
Що се отнася до военна подкрепа, нито мулатът, нито самбото искаха такова нещо. Напротив. Нямаха никакво желание великолепната награда да се намали чрез подялба. Тя щеше да е цяло състояние за всеки от тях и тази блестяща възможност изостряше желанието им да сполучат.
Като свърши по този начин задачата си, офицерът се върна в пресидия. А преследвачите на Карлос се заловиха веднага да се приготвят за поход.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА
След половин час мулатът и самбото — имената им бяха съответно Мануел и Пепе — бяха готови за път. Приготовленията им не заеха и половината от това време; четвърт час бе посветен на гисадото, после всеки изпуши по една цигара, докато конете изядат пет-шест кочана прясна царевица, която им хвърлиха.
Като изпушиха цигарите си, ловците се метнаха на седлата и тръгнаха.
Мулатът беше въоръжен с дълга американска ловна пушка и също такъв нож, наречен по-късно, „бовм“, от здрава, дебела стомана със заострен край, остър и от двете страни на няколко инча от върха — ужасно оръжие за ръкопашен бой. Донесъл беше тези оръжия от долината на Мисисипи, гдето се бе научил да борави с тях.
Самбото имаше една ескопета, закрепена с ремък малко полегато отстрана на седлото, едно мачете на бедрото и лък с колчан стрели на гърба. В известни случаи, например при лов на дивеч, когато трябва да се нанесе безгласен удар, лъковете се предпочитат пред огнестрелното оръжие. Стрелата може да се пусне по-бързо от куршума, а ако първият удар не улучи, по-малко вероятно е жертвата да забележи присъствието на врага.
Освен тези оръжия и двамата имаха по един пищов, затъкнат в пояса, и ласо, навито и закачено на върха на седлото.
Всеки носеше отзад провизиите си — няколко резена тасахо и студени тортили, вързани в парче еленова кожа. Двойна кратуна за вода, няколко паласки и торби допълваха снаряжението им. Две едри, мършави кучета, свирепи и диви като господарите си, клинкаха по петите на конете. Едното беше от местна вълча порода, другото — испанско ловджийско куче.
— Накъде, Манл? Направо за Пекос ли?
— Не, момко, трябва да се покатерим, да поизбиколим. Ако ни видят из долината… някой може да се сети накъде сме тръгнали … Ще прати да му кажат, че отиваме. А разбере ли той — няма лесно да забогатеем … Не… Да минем нагоре по старата пътека … да пресечем сухия дол… и оттам на Пекос. По-дълъг път, ама по-опечена работа, момко Пеп.
— Caramba! — извика Пепе. — Тежко катерене ще падне! Моето животинче е капнало от гонене на бизони… Надали ще се изкачи.
След кратка езда из храсталака и покрай скалите те стигнаха до едно място, гдето някаква урва водеше към платото. Минаването по тази урва беше мъчно, защото беше много стръмна. Всеки друг кон освен планинските мустанги би отказал да мине, но мустангите се катерят като котки. И кучетата дори пропълзяват с мъка по това нанагорнище. Въпреки почти отвесния наклон ловците слязоха от конете, запълзяха нагоре, влачейки след себе си животните, и скоро излязоха на платото.
Като си поотдъхнаха и те, и животните, двамата ловци се качиха на седлата и тръгнаха бързо през платото право на север.
— Слушай, момко Пеп — промълви мулатът, — дали няма да срещнем някой овчар, тръгнал за антилопи; чуваш ли?
— Аха, Манл! Разбирам!
Това бяха единствените думи, които размениха в продължение на десет мили път. Движеха се един след друг — мулатът напред, самбото след него — кучетата най-отзад. И те вървяха едно след друго — испанското преди местното.