Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
— Можем, наистина … Както разправят, никой не е особено добре разположен към разбойника … Но се страхувам, че ни един от тях не е подходящ, искам да кажа, че никой няма едновременно достатъчно умение и смелост, необходими за целта… Защото и двете са необходими Те ненавиждат много оня приятел, но и много се боят от него. Има един, за когото съм чувал … когото познавам донегде всъщност … и който е тъкмо човек, какъвто ни трябва. Той не би се побоял да се срещне не само с ловеца на бизони, но и със самия сатана! А в познаването на разни индиански хитрости е по-прочут между хората си и от Карлос.
— Кой е този човек?
— Трябва да кажа, че са двама, защото се движат винаги заедно. Единият е мулат, някогашен роб у американците. Сега е беглец и ненавижда всичко, което му напомня бившите господари. Казваха ми, че между другото ненавижда здраво нашия ловец ма бизони. Това се дължи отчасти и на съперничество в ловната слава. Толкова по-добре за нас. Неразделният другар на мулата е човек от сродно племе — някакъв самбо от крайбрежието около Матаморас или Там пико. Никой не знае какъв вятър го е довеял насам, но това, е станало доста отдавна: от дълго време са неразделни с мулата; заедно живеят, заедно ловуват, защищават се един друг. И двамата са яки мъже, колкото силни, толкова и хитри; но мулатът е във всяко отношение — включително разбойничеството — учител на другия. И двамата не се спират пред нищо. Тъкмо хора за машата цел.
— Щом е така, защо да не ги вземем веднага?
— Мъчнотията е, че засега не са тук. Отишли са някъде на лов. Те са храненици на черквата; падретата ги пращат от време на време за еленово месо и друг дивеч. А изглежда, че напоследък стомасите на машите отци постници са, харесали много бизоновите езици, приготвени по някакъв особен начин, който изисква животното да бъде наскоро убито. За този деликатес падретата са изпратили ловците към бизоновите пасбища.
— Знаеш ли кога са заминали?
— Преди няколко седмици. Доста време преди завръщането на нашия ловец на бизони.
— Възможно е да се върнат скоро, нали?
— Мисля, че е вероятно, но ще трябва да отида още сега в мисията, да попитам.
— Иди! Добре ще е, ако можем да ги вземем. Двама души като тия, които ми поиска, ще струват цяла наша команда. Не губи време!
— Няма да губя нито минута — отговори Робладо и из вика, като се наведе над парапета: — Хей, Хосе! Коня ми веднага!
След малко един войник дойде да съобщи, че конят е оседлан и готов. Тъкмо когато Робладо щеше да слиза по стълбата, на горния й край се показа голяма, ниско остригана глава с малък обръснат кръг на темето; беше главата на падре Хоакин; в следния миг сам той се появи на асотеата, кротък и засмян.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Монахът беше същият, който бе присъствувал на вечерята у Вискара. Беше по-възрастният от двамата ръководители на мисията и във всяко отношение неин управител. Той се казваше падре Хоакин, а по-младият беше падре Хорхе. Вторият беше скорошна притурка в мисията, докато падре Хоакин беше неин ръководител почти от основаването, й. Така че той беше отдавнашен жител и познаваше житието и нрава на всеки обитател от долината По една или друга причина той изпитваше необуздана ненавист към семейството на ловеца на бизони, която бе изразил и на вечерята — при все че не бе посочил никаква причина за тази враждебност. Едва ли беше за това, че ги смята за еретици; защото макар и да осъждаше гръмко всички, които са вън от лоното на църквата, в сърцето си падре Хоакин малко се грижеше за такива неща. Усърдието му към вярата беше чисто лицемерие и светска хитрост. Нямаше в селището порочна проява, в която падре Хоакин да не е на първо място. Беше изкусен играч на моите, готов и да измами, ако му се удаде случай… общопризнат арбитър при борба на петли, винаги готов да заложи някоя и друга унция в такъв случай. В добавка на тези постижения падрето можеше да се похвали и с други. Когато е пийнал — а това не беше нещо необичайно, — той имаше навик да разказва за любовните си връзки и приключения от младини, че и от по-късна дата. При все че новопокръстените в мисията бяха уж все туземни тъмнокожи тагни, между тях имаше цяла тълпа метиси и метиски, наричани собринос и собринас157 на падре Хоакин.
Вие непременно ще помислите, че преувеличавам: ще си въобразите, че никой благоговеен отец не може да има такова поведение и все пак да е почитан от хората, между които живее. И аз бих мислил така, ако не бях видял и чул лично живота на свещениците в Мексико. Безнравствеността на падре Хоакин не можеше да се сметне изключение в неговото съсловие. Напротив, тя е нещо обикновено, за да не кажем всеобщо.
157
Sobrinos и sobrinas (исп.) — племенници и племенички. Б. пр.