Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

— Първо качество, първо качество! — извика той, като вдигна очи към небето, сякаш всяко добро нещо трябваше да идва оттам и да отива нататък.

— Значи, падре — каза нетърпеливият Робладо, — вие получихте вече вашите бизонови езици? Върнаха ли се и ловците?

— Върнаха се. И тъкмо тяхното връщане ме носи насам.

— Чудесно! Та и аз щях да дойда по този въпрос в мисията.

— Да се обзаложим на една унция, че и двамата мислим за една и съща работа! — каза предизвикателно падрето.

— Не се обзалагам, отче, вие всякога печелите.

— Хайде, хайде! Вие ще дадете на драго сърце една унция за моите новини.

— Какви новини? … Какви новини? — запитаха нетърпеливо в един глас и двамата офицери.

— Още една чашка бордо, иначе ще се задавя. Прахът по това шосе е по-лош от чистилището! Ах, ето спасението!

Падрето глътна пак голяма чашка червено вино и мляска както и по-рано.

— А сега новините, драги падре!

— Значи, кавалери, нашите ловци се върнаха.

— После?

— Какво после? Донесоха ни новини!

— Какви?

— За нашия приятел, ловеца на бизони.

— За Карлос ли?

— За него.

— Какви новини. Видели ли са го?

— Не, не са видели него, а следите му. Открили са леговището му и знаят где се намира той сега.

— Чудесно! — извикаха Вискара и Робладо.

— Могат да го намерят във всяко време.

— Отлично!

— И така, кавалери, това е новината, която ви нося. Използувайте я, ако можете.

— Драги падре — отговори Вискара, — вашата глава е по-мъдра от нашите. Вие знаете положението. Нашите войници не могат да убият този негодник. Как бихте ни посъветвали да постъпим?

Падрето се почувствува поласкан от това доверие.

— Amigos — каза той, като улови и двамата едновременно, — аз мислих вече по това; и според мене, вие можете да свършите работата без ни един войник. Доверете се на тия двама ловци… доколкото е необходимо… Снабдете ги с всичко потребно за целта … изпратете ги да го гонят; и ако те не уловят оня еретически разбойник, значи, че аз, падре Хоакин, не разбирам от хора.

— Слушайте, падре — каза Робладо, — та и ние бяхме намислили същото нещо… За тая работа щях да дойда при вас.

— Добре сте намислили, кавалери. Според мене, това е най-добрият път.

— Но дали вашите ловци ще се съгласят на тая работа? Те са свободни хора и може да не им се иска да се заемат с такова опасно начинание.

— Опасно ли? — повтори падрето. — Обещавам ви, че опасността няма да ги възпре. Те са смели като лъвове и пъргави като тигри. Няма защо да се страхувате, че опасността ще ги уплаши.

— Значи мислите, че ще бъдат наклонни да свършат тая работа?

— Те са наклонни. Аз ги подготвих вече. И те си имат някакви основания да не обичат много ловеца на бизони; така че, кавалери, в случая не ще има нужда от особено убеждаване. Предполагам, че ще тръгнат с готовност, защото са чели възванието и ако се не лъжа, в главите им се върти мисълта за чудесното обещание, което се съдържа в него. Ако успеете да ги убедите, че ще получат добро възнаграждение, за по-малко от три дни ще ви донесат ушите, скалпа или целия труп на ловеца на бизони — каквото предпочитате. Уверен съм, че ще го уловят.