Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Около вратата лежаха пет-шест кучета вълча-порода, а две-три товарни седла бяха оставени на земята, под надвисналата скала. На един хоризонтален прът бяха метнати две вехти, износени и изпокъсани седла за езда, а до няколко наниза със сушено месо и червени пиперки висяха две юзди. В къщата се виждаха две не особено чисти индианки, които месеха прост хляб и варяха тасахо. До скалата, между два камъка, гореше огън, по пода бяха пръснати глинени гърнета и паници от кратуна…
Стените бяха украсени с лъкове, паласки и животински кожи, а в двата ъгъла на стаята — защото имаше само една стая — бяха изградени с камъни и кал два одъра, които служеха за легло. В един ъгъл имаше две испански копия, една пушка и една испанска ескопета; над тях бяха окачени рогове за барут, паласки, меч и други снаряжения, необходими за един ловец в Скалистите планини. Имаше и мрежи, както и други прибори за риболов и лов на дребен дивеч; те бяха главната покъщнина на хижата. Това би видял Робладо, ако би влязъл в колибата; но той не влезе, защото хората, които търсеше, бяха случайно навън — мулатът, легнал на земята, а самбото в една люлка, закачена на две дървета според обичая в родината му — крайбрежието на Tierra caliente159.
Външността на тези хора, неприятна почти за всеки друг човек, задоволи Робладо. Бяха тъкмо такива, каквито му трябваха. Виждал бе и двамата по-рано, но никога не бе ги оглеждал внимателно; и докато гледаше дръзките мургави лица и изгорелите от слънцето жилести ръце, той си помисли: „Само такива хора могат да се справят с ловеца на бизони“. Те изглеждаха страхотна двойка. Всеки от тях — ако се съдеше по външността им — би могъл, без да се страхува, да нападне един противник като ловеца на бизони, защото всеки беше по-едър и по-як от него.
Мулатът беше по-висок от другия. Надминаваше го и по сила, смелост и хитрост. В цялата страна не бихте могли да намерите по-неприятно лице от неговото, освен лицето на самбото. Само то му беше лика-прилика.
Лицето на мулата беше тъмножълто, с рядка брада по бузите и около устата. Устните му бяха като на негър — дебели и синьочервеникави, а зад тях се виждаха два реда големи, вълчи зъби. Очите бяха хлътнали, бялото им изпъстрено с жълтеникави петна. Засенчваха ги дебели черни вежди, далеко една от друга, разделени от дебел сплескан нос с широко разтворени ноздри, прилични на подутини от двете му страни. Големи уши се подаваха под гъста, къдрава и рошава грива, която приличаше и на коса. и на вълна. Около нея беше завързана като тюрбан пъстра мадраска кърпа, отдавна забравила какво е сапун; сплъстена коса се спускаше изпод нея по челото и засилваше дивото, свирепо изражение на лицето. То говореше за жестокост, неукротима смелост, хитрост и пълно отсъствие на каквото и да е човешко чувство.
Облеклото на този човек се различаваше твърде малко от това на всеки прериен ловец. Беше направено от кожи и шаяк. Само прическата му беше по-особена. Тя беше отдавнашен спомен от Южните щати и живота на негрите там.
Изражението на самбото беше така свирепо, както и това на неговия confrere. Ho имаше друг цвят. Беше черно-червеникаво — съчетание от двете раси, от които произхождаше.
Имаше дебелите устни и сплесканото чело на негър, индианският произход личеше в косите, спуснати на дълги плитки по врата и плещите. Изглеждаше много по-незначителен от своя другар мулата. Облеклото му беше такова, каквото носят в неговото племе — широки панталони от груба памучна тъкан и елек от същата материя, пояс и грубо сарапе. Почти цялата горна половина на тялото му беше разголена, а дебелите медночервени ръце бяха съвсем голи.
Робладо дойде тъкмо навреме, за да присъствува на края на едно спречкване, което ще ни изясни нрава на самбото.
Той беше полуседнал-полулегнал в люлката си и се наслаждаваше на една ръчно увита пура, а от време на време изплющаваше срещу мухите със своя бич от сурова кожа. После извика на една от жените — засега негова съпруга:
— Имня, искам да ям! Готово ли е гнездото?
— Не е още — отговори един глас от колибата.
— Донеси ми тогава една тортила и червени пиперки.
— Нали знаеш, guerido, че в къщи няма червени пиперки? — отговори същият глас.
— Ниня, ела тук! Искам да те видя! Жената излезе и се приближи с явно недоверие към люлката.
159
Tierra caliente (исп.) — южни земи. Б. пр.