Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
— Дали ще трябва да изпратим и войници с тях? Ловецът на бизони може да не е сам. Имаме основание да допускаме, че с него има някакъв метис… негова дясна ръка … А с такъв помощник те стават вече опасни за вашите ловци.
— Едва ли. Те са големи дяволи. Но по този въпрос може да се посъветвате със самите тях. Те ще знаят по-добре от нас дали се нуждаят от подкрепа. Това е тяхна работа, кавалери. Нека я решат сами.
— Да изпратим ли да ги доведат? Или вие ще ни ги пратите? — запита Робладо.
— Не мислите ли, че ще е по-добре един от вас да отиде при тях? Въпросът трябва да се уреди тайно. Ако се вестят насам и се срещнат с някого от вас, хората ще се усъмнят каква работа имате с тях и може случайно да му обадят. А ако стигне до ушите му, че тия приятели ще го гонят, изгледите да го заловят ще намалеят твърде много.
— Имате право, отче — каза Робладо. — Но как можем да влезем тайно във връзка с тия хора?
— Нищо по-лесно, капитане. Идете в къщата им — би трябвало да кажа в хижата им, защото те живеят в някаква колиба до скалите. Мястото е съвсем настрана от пътя. Й дали някой ще ви види, когато отивате там. Може да минете през една пътечка в гъсталака; но… аз ще ви пратя водач, който знае мястото и ще ви заведе. Предполагам, че тия хора ви чакат вече — аз им загатнах да си стоят в къщи, защото може да потрябват. Сигурно ще ги намерите сега у дома им.
— Кога можете да изпратите водача?
— Той е тук… тази работа ще свърши моят прислужник. Оставих го в двора … няма да губите време.
— Да, Робладо — добави комендантът, конят ти е готов … най-добре ще е да тръгнеш веднага…
— Тръгвам тогава падре!
— Естебан! Хей, Естебан! — викна падрето, като се наведе над стената.
— Тук съм, сеньор. — отговори един глас.
— Качи се по-скоро! Още в следния миг едно индианче се яви на асотеата и се приближи към падрето почтително със свалена шапка.
— Ще заведеш капитана през пътечката в гъсталака до хижата на ловците.
— Да, сеньор.
— И няма да казваш никому, че си го завел.
— Не, сеньор.
— Ако кажеш някому, ще опиташ бича.
Робладо слезе по стълбата, последван от момчето; помогнаха му да се качи на коня и той излезе от пресидия.
По покана на Вискара падрето изпразни още една чаша бордо, после каза, че в мисията го чака обед с току-що донесените лакомства, сбогува се и си тръгна към къщи.
Вискара остана сам на асотеата. Ако някой би го наблюдавал в това време, би видял, че лицето му придобива странно, неспокойно изражение, щом погледне случайно към Ла Ниня.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТА
Робладо влезе в гъсталака; младият Естебан вървеше бързо само на няколко стъпки пред коня. Минаха около половин миля по пътя от града към един от проходите. После тръгнаха по тясна пътечка, използувана нарядко от други хора освен от ловци или говедари, които търсят добитъка си. След две-три мили езда тази пътечка ги отведе до подножието на скалите, гдето се намираше целта на пътуването — жилището на двамата ловци.
Беше обикновена колиба — няколко кола поддържаха полегатия и покрив, достигащ с много слаб наклон до самите скали. Коловете бяха стволове на някакъв вид юка, която растеше в голямо изобилие наоколо, а покривът от твърдите листа на същото дръвце, натрупани плътно. Имаше и нещо като врата, направена от дъски, издялани от по-дебели, стволове на юката и прикрепени с яки ремъци от дебела бизонова кожа. Имаше и един отвор, който служеше за прозорец, с капак от също такива дъски прикрепен по същия начин. Стените бяха изплетени от лозови пръчки и по-тънки клончета, грубо измазани с кал. Гладката скала беше използувана за задна стена, за да се спести труд при строежа, й коминът — обикновен отвор на покрива — отвеждаше дима по такъв начин, че една черна ивица от сажди показваше посоката му по скалата, Вратата беше, близо до скалата, а прозорецът беше откъм лицето на хижата. Оттам обитателите можеха да видят всеки, който се приближава към жилището им по пътеката. Това се случваше обаче рядко, защото двамата диви ловци имаха твърде малко познати и жилището им беше много отдалечено от често посещаваните пътища. Всъщност обикновеният път покрай скалите беше на няколкостотин ярда от хижата, но тя се намираше в една падина, врязана в скалите, а освен това беше закрита от едната страна от гъсталака, а от другата — от скалите. Зад къщата, тоест до задната й стена, имаше малък корал, грубо ограден с отломки от скалите. Там имаше три мършави изгърбени мулета и два не по-хубави мустанга. До корала имаше някаква нива или място, което е било някога нива, но сега беше изоставено и обрасло с трева и бурени. Все пак известна част изглеждаше обработена — тук-там по някое гнездо с нехайно засята и лошо прекопана царевица, а между стъблата й се влачеха ластари на пъпеши и кратуни. Беше истинска новопоселническа плантация.