Островът от предишния ден

Били, разказваше отец Каспар, дружелюбни животни, които наобикаляли пришълците, като протягали ръчички да искат храна и дори ги дърпали за дрехите, но в крайна сметка изпечени крадци — задигнали сухари от джобовете на един моряк.

Нека ми бъде позволено да се намеся в пълна подкрепа на отец Каспар: такъв остров наистина съществува и той не може да бъде сбъркан с никой друг. Тези псевдокенгура се наричат Quokkas и живеят само там, на Острова на Плъховете, който холандците били открили наскоро и нарекли rottenest, гнездо на плъхове. Но тъй като този остров се намира срещу Пърт, това означава, че Дафна е била достигнала западния бряг на Австралия. Като си помислим, че се е озовала следователно на трийсетия южен паралел и на запад от Молукските острови, докато е трябвало да отиде на изток, слизайки малко под Екватора, трябва да кажем, че Дафна е била изгубила пътя.

Но да беше само това. Хората от Дафна трябва да са видели един бряг недалеч от острова, но ще да са го помислили за някое друго островче с някой друг гризач. Съвсем друго търсели те, а кой знае какво са показвали бордовите уреди на отец Каспар. Във всеки случай са били на няколко удара с весла от онази Terra Incognita u Australis, за която човечеството бленувало от векове. Онова, което трудно се побира в ума — тъй като Дафна е щяла накрая да стигне (и ние ще видим) на ширина седемнайсет градуса южно от Екватора, — е как така са успели да обиколят най-малко две четвърти от Австралия, без нито веднъж да я съзрат: или са се изкачили пак на север — и тогава са минали между Австралия и Нова Гвинея, рискувайки на всяка крачка да забият нос или в единия, или в другия плаж; или са плавали на юг — и тогава са минали между Австралия и Нова Зеландия, виждайки все открито море.

Би могло да се помисли, че аз разказвам роман, ако приблизително през месеците, в които протича нашата история, и Абел Тасман, потегляйки от Батавия, не беше достигнал земя, която нарекъл Вандиймънова и която днес знаем като Тасмания; но тъй като и той търсел Соломоновите острови, държал вляво южния бряг на тази земя, без да му хрумне, че отвъд нея има сто пъти по-голям континент; озовал се на югоизток от Нова Зеландия, плавал известно време край бреговете й в посока североизток и след като се откъснал от нея, продължил към островите Тонга; после стигнал горе-долу там, където била стигнала, мисля, Дафна; ала и този път се промушил между кораловите рифове и поел към Нова Гвинея. Все едно, че се е щурал като билярдна топка — но, изглежда, че за още много години мореплавателите били обречени да дохождат на две крачки от Австралия, без да я видят.

Доверяваме се значи на разказа на отец Каспар. Като следвала често суеверията на пасатите, Дафна попаднала в друга буря и пострадала зле, дотолкова, че се наложило да спрат на някакъв остров Бог знае къде, без дървета, само пясък, разположен в пръстен около езерце в средата. Там потегнали кораба — ето как се обясняваше, че на борда нямаше вече запас от дървен материал. После поели отново на път, стигнали накрая до този залив и хвърлили котва в него. Капитанът изпратил на сушата лодката с един авангард, заключил, че жители няма, за всеки случай заредил и насочил както подобава няколкото си оръдия, след което били подети три начинания, все фундаментални.