Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Намират го облян в кръв. Повиканият лекар установява, че положението му е безнадеждно. Откарват го с бърза помощ в болницата. Междувременно полицията обявява, че се е самоубил. На масата намират лист, върху който написал, че е невинен.
Лъжа. В хотелската стая в чантата му е намерен собственоръчно написан списък на членовете на бъдещото правителство. Вицеканцлер е трябвало да стане Тео Хабихт, мюнхенският диригент на безуспешния метеж, а останалите членове без изключение са отявлени нацисти.
Ринтелен остава жив и живее до 1946 г., макар и с белег от пистолетния изстрел. Ръководен от Шушниг, Министерският съвет решава да действува. Към седемнадесет часа пред сградата на канцлерството пристигат министрите Зехнер и Нойстедтер-Щюрмер и започват преговори с обкръжените метежници. Военните и полицейските части не се решавали да ги нападнат, тъй като в ръцете на метежниците били около сто н петдесет правителствени чиновници, канцлерът Долфус (за когото още не знаели, че е мъртъв) и министрите Фай и Карвински. Условието на Зехнер и Нойстедтер-Щюрмер е до двадесет минути метежниците да напуснат спокойно сградата, като полицията им гарантира безнаказано изтегляне към немската граница. В противен случай ще действува армията.
Няколко пъти парламентьорите на метежниците излизат на балкона на канцлерството и се връщат обратно, за да обсъдят предложените им условия. Те дръзко настояват за военна защита и искат гаранция, че ни-що няма да им се случи. Накрая разкриват, че канцлерът Долфус е убит случайно. В крайна сметка не им оставало нищо друго, освен да приемат условията, и обещават да слязат в партерната зала, да предадат оръжието си и да се качат в полицейските камиони.
Междувременно се случва нещо твърде странно. В стремежа си да спаси, както той казал, каквото може, водачът на метежниците Холцвебер завъртял номера на германското посолство, докладвал на Хитлеровия посланик доктор Рит, че не са успели, признал, че е съвсем безпомощен, и го помолил да дойде в канцлерството и лично да упражни надзор върху обещаното им безпрепятствено изтегляне към германската граница.
Посланикът Рит наистина пристига. На въпроса на министрите, какво желае, той не дал убедителен отговор. Просто въстаниците му се обадили по телефона и го помолили… Ако е нужно, той с удоволствие предлага на австрийското правителство услугите си…
Непоправима дипломатическа грешка! С присъствието си и чрез смутения си отговор посланикът почти официално потвърждава участието на нацисткия Трети райх в организирането на метежа в Австрия.
Метежниците захвърлят оръжието, качват се в камионите, но вместо в Германия биват откарани в полицейските казарми. Това бе предвидлива мярка, тъй като още на другия ден германското правителство издаде декларация, в която изразяваше недоумение от споразумението между австрийското правителство и метежниците относно изтеглянето им през германската граница и не призна това споразумение. Същевременно заяви, че всеки преминал незаконно границата, ще бъде незабавно арестуван.
Хитлер се направи, че няма нищо общо с безуспешния метеж, и показа това с още едно изявление като продължение на комюникето: „По молба на представители на австрийското правителство и на австрийските въстаници германският посланик във Виена д-р Рит изразил съгласие със споразумението относно свободното изтегляне на въстаниците в Германия, без да се осведоми за становището на правителството на Райха, Ето защо той бе незабавно освободен от длъжност.“
В деня, в който и в някои други австрийски градове са организирани нацистки демонстрации и дори се стига до престрелки, когато по прозорците на някои домове се появяват флагчета с пречупен кръст и доктор Шушниг обявява военно положение в страната, Хитлер седял в правителствената ложа в Байройт. Разбира се, той слушал музиката само с едното ухо, защото двамата му адютанти един след друг го информирали за развитието на австрийските събития. Разузнаването съобщило, че Мусолини реагирал на метежа по своему — съсредоточил многобройна войска пред Бренарския проход, за да може да се намеси, в случай че германският вермахт се опита да премине австрийската граница.
Хитлер разбрал, че е загубил партията с белязаните карти, и побързал да се оттегли. Още същата нощ от Байройт се свързал с фон Папен, съобщил му за станалото, снел Рит и назначил за посланик във Виена фон Папен. Рит, естествено, побързал да се свърже с Берлин, но тъй като виенската телефонна централа не работела, заминал за Братислава и от тамошното консулство телефонирал в Берлин, но когато най-после се свързал, единственото, което разбрал, било, че е снет от длъжност.