Зона 51: Началото

Търкот погледна на север.

— Така. Имаме два часа до залез слънце. Да се поогледаме, докато е светло.

Той махна с ръка назад към пътя и Кели подкара бавно. Минаха покрай училището и свиха към планината. След около петстотин метра пътят започна бавно да се изкачва по склона. Там извиваше и поемаше обратно. Имаше няколко пресечки, но само едно отклонение, което сочеше на северозапад. Кели зави по него, отново доближиха планината и тогава зърнаха надпис, че по-нататък се намира индианският резерват „Джикарила апачи“. Отсреща се зададе бял, раздрънкан форд с двама души отпред и се размина с тях сред облаци от прах. Търкот се обърна и проследи внимателно колата.

— Правителствени номера — отбеляза той.

— Аха — кимна Кели.

— Може да са от базата.

— Не бих искала да пукам мехурите на твоите надежди — отвърна ехидно Кели, — но из тези места подобни номера се срещат често. Намираме се на федерална територия, тоест в юрисдикцията на Службата за управление на индианските резервати, която също е правителствена организация.

— Но може и да са от базата — заинати се Търкот.

— Какъв оптимизъм — въздъхна Кели. — Но ми харесва.

— Спри там — посочи Търкот.

Пътят се разделяше. Десният ръкав се спускаше в долина, а левият, павиран и очевидно по-добре поддържан, извиваше по склона на планината и се губеше нататък.

— Левият — произнесе уверено Търкот.

— Защо не десният? — попита Кели.

— Фон Сеект каза, че базата е зад планината. Нали? — той се извърна назад.

Германецът кимна.

— И аз мисля, че е левият.

— Освен това, пътят вляво е по-добре поддържан. Но най-вече ме убеждават онези светли линии, които се пресичат над него. Виждате ли ги?

— Да. От какво са?

— Това са лазерни лъчи, преминаващи през прашни частици. Те засичат колите по пътя и пращат сигнали. Два лъча, за да определят посоката, в която се движи превозното средство. Едва ли Службата за управление на индианските резервати може да си позволи нещо подобно, не смятате ли?

— Сега какво? — попита Кели.

— Според мен това място няма да е толкова добре охранявано, колкото беше Зоната — разсъждаваше полугласно Търкот. — След като лабораториите се намират под земята, целта е да се привлича колкото се може по-малко чуждо внимание. Едно малко предимство за нас. При подобни секретни съоръжения целта е не толкова да се пречи на проникването на възможни нарушители, колкото те да бъдат обезсърчени на по-ранен етап.

— Не разбирам — обади се Нейбингър.

— Спомнете си за телевизионните камери в банките — обясни Търкот. — Те имат същото предназначение. Внушават на потенциалните обирджии, че полицията ще разполага със снимките им и рано или късно ще ги задържи. Общ принцип за всички охранителни стратегии. Например, ако наистина искам да убия президента, сигурно ще успея да изпълня замисъла си. Истинският проблем е не убийството, а как да се измъкна след това.