Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
С удоволствие научих, че вътре ще има и по-мекичко, понеже дупките не ми изглеждаха много приятни.
Прибрах се у дома замислен.
За разлика от друг път Уайо не беше на масата за вечеря. Ама Грег беше — още по-необичайно. Никой изобщо не спомена, че на следващия ден щях да се правя на падащ камък, макар всички да знаеха. Аз не разбирах, че става нещо особено чак докато поколението не напусна трапезарията, без да го подканят. Тогава вече загрях защо Грег не се върна на строежа в Mare Undarum след обявената почивка на Конгреса тази сутрин. Някой бе поискал семеен разговор.
Мами кимна делово:
— Всички сме тук. Али, бъди така добър, затвори онази врата. Дядко, ще започнеш ли?
Старшият съпруг престана да клюма над кафето и се изправи. Огледа ни около масата и произнесе със сила в гласа:
— Да, виждам, че всички сме налице. Виждам, че децата са сложени да спят. Виждам, че няма чужди хора, няма гости. Виждам, че сме се събрали съгласно обичаите, установени от Черния Джек Дейвис, нашия първи съпруг, и Тили, нашата първа съпруга. Ако има нещо, отнасящо се до сигурността и щастието на общия ни брак, изкарайте го на светло сега. Не го оставяйте да бере като рана. Такъв е принципът на Дейвисови.
Дядко се обърна към Мами и нежно каза:
— Поемай, Мими.
Отново потъва в доброжелателното си бездействие.
Но за минута беше силният, жизнен, енергичен мъж от дните, когато ме избраха… и с внезапно изскочили в очите ми сълзи помислих какъв късметлия съм!
После вече се двоумях дали наистина съм късметлия или не. Единственият повод за семеен разговор, който съзирах, бе фактът, че на следващата сутрин щяха да ме запратят към Земята, надписан като товар зърно. Дали Мами замисляше да настрои фамилията срещу това? Никой не беше длъжен да се съобразява с изводите на тези разговори, ала винаги така ставаше. Тук се криеше силата на нашия брак — стигнехме ли до решения, бяхме единни.
Мами рече:
— Някой има ли нещо, което трябва да обсъдим? Говорете, скъпи мои.
Обади се Грег:
— Аз имам.
— Да изслушаме Грег.
Той приказва добре. Може да застане пред паството и да разчепка уверено истории, за които не съм убеден дори и насаме със себе си. Но тази вечер ми изглеждаше всичко друго, само не и сигурен.
— Ами, ъъъ, винаги сме се старали да поддържаме равновесието в тоя брак — някои възрастни, някои млади, редуване на половете и достатъчен брой на членовете, — какъвто го получихме. Ех, понякога сме се отклонявали от правилата, и то с основателни причини. — Той погледна Людмила. — По-късно нагласихме нещата. — Пак погледна далечния край на масата, където Франк и Али седяха от двете страни на Людмилка. — През годините (както можете да се уверите от нашите записи) средната възраст на съпрузите е била около четиридесет, а на съпругите — тридесет и пет. И тази разлика е точно същата, с каквато започнал бракът ни, понеже Тили закръглила петнадесет, когато избрала Черния Джек. Той пък току-що бил навършил двадесет. В момента забелязвам, че въпросната средна възраст на съпрузите е почти четиридесет, докато…
Мами твърдо го прекъсна:
— Остави аритметиката, мили Грег. Просто кажи.
Опитвах се да проумея за кого говореше той. Вярно, през последната година често отсъствах от дома, а когато се връщах, случваше се родата да е заспала. Не, явно приказваше за брак, в семейството ни никой не предлагаше нов човек, без първо да даде на всички възможност хубавичко да огледат кандидата. Инак не може!
Е, глупак съм. Грег заекна и сетне изплю камъчето:
— Предлагам Уайоминг Нот!
Вече казах, че съм глупак. Разбирам машините и те ме разбират. Но не твърдя, че знам много за хората. Когато стана старши съпруг, ако живея толкова дълго, ще правя точно каквото Дядко прави с Мами — ще оставя Сидрис да ръководи. Все едно… Вижте сега. Уайо се покръсти в църквата на Грег. Харесвам Грег, обичам го. И му се възхищавам. Ама никога не бихте успели да прекарате теологията на неговата църква през компютър и да получите накрая нещо освен нула. Уайо без съмнение го знаеше, понеже прие вярата на зрели години; честно казано, подозирах, че покръстването на уважаемата госпожа е доказателство колко готова е на всичко в името на нашето дело.