Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, сладка Уини. Но големите сестри не бива да нахалстват.
— Въпреки това щях да ти кажа. С Пол се разделяме.
— О, съжалявам!
— Но не и аз. Не мисля, че Пол щеше някога да се разведе заради мен. Но, виж, Боб е друга работа. А и не е женен.
— Още не. Ще се омъжиш ли за него, мила?
— Ами… не мисля, че женитбата влиза в непосредствените ми планове. Тези неща се случват неочаквано. Като гръмотевичните бури.
— Може би си права. Каквото и да се случи, моля се да е най-доброто за теб. А и „Боб“ е толкова често срещано име, че не се изкушавам да предположа кой може да е. Ако не го срещна.
— Едва ли. Той идва със сервизния асансьор и влиза в стаята ми по задния коридор. Вижда го само охраната. А те не са клюкари.
— Защото ако клюкарстват в моята къща, ще ги пратя на опашка пред касата за социални помощи. Уини, ако искаш да излезеш при Боб или някой друг, само ми кажи и ще ти осигуря ескорт.
— О… благодаря. Но това е най-безопасното място за нас, в наши дни, когато малко места са безопасни. Най-лошото, което може да се случи на Боб, е да изпадне в неловка ситуация. Не и с мен, разбира се, толкова се гордея с него.
— Точно така трябва да се чувстваш, скъпа. Като бивш мъж ще ти кажа, че това е поведението, което мъжът най-много цени у жената. Да се гордее с него. Но да побързаме, не бива да караме Джейк да ни чака.
Малко след това двете бързаха по коридора към Зелената стая, всяка загърната с къс пеньоар и боса. В последния миг Уини реши, че щом нейната господарка ще практикува йога по този начин, може и тя.
Откриха адвоката облечен с халат. Изглеждаше смутен.
— Не си ни чакал много, нали, мили? — попита Джоан. — Приготвиха ли ти ваната? Ако не са, аз ще ида да ти я напълня.
— Взех един бърз душ, преди да дойда. И хапнах малко.
— Чудесно. В такъв случай, след като приключим с упражненията, си лягаш и заспиваш. Джейк, започваме с най-обикновени неща, никакви усилия, само медитация. Контролирано дишане, от най-лесното. Вдишваш и произнасяш кратка молитва, задържаш малко, издишваш, задържаш и повтаряш. Ще се подредим в триъгълник. Можеш ли да седиш в „лотос“? Вероятно не, ако не си го практикувал.
— Юнис…
— Да, Джейк?
— Баща ми беше шивач. Седял съм на столчето му още когато бях на осем. Това ще помогне ли?
— Да, ако се чувстваш удобно. Ако ли не, тогава всяка поза, която те кара да се отпуснеш. Защото трябва да забравиш за тялото си.
— Ако клекна в шивашка поза, може и да заспя. Но каква е тази молитва?
Джоан си свали пеньоара, седна на килима в поза за медитация, с пети на бедрата и обърнати нагоре длани.
— Повтаря се това: ом мани падме хум. — („Ом мани падме хум. Трябваше да науча Джейк на това отдавна.“)
— Тази фраза ми е позната. „Перлата на лотоса“. Но какво означава за теб, Юнис?
Уини бе последвала примера на Джоан и седеше, съвсем гола, в поза „лотос“. Този път тя отговори, без да се изчерви:
— Означава всичко и нищо, господин Соломон. Всички хубави неща, които познавате — храбростта, красотата и добротата, да не пожелаваш това, което не можеш да имаш, да си щастлив с това, с което разполагаш, люлеещи се на вятъра дървета, сладки дърдорещи бебчета, когато ги гъделичкаш по петичките, и всичко, което прави живота хубав. Любовта. Тя присъства неизменно. Но не мислиш за нея, не мислиш за нищо, или поне се опитваш да не мислиш. Припяваш си молитвата и просто съществуваш — докато не осъзнаеш, че се рееш, топъл, изпълнен с доброта и отпуснат.
— Е, добре, ще опитам. — Той си съблече халата и остана само по шорти. — Джоан Юнис, кога си учила йога? Уини ли те научи?
— О, не! — побърза да отговори Уинифред. — Госпожица Джоан научи мен — тя е много по-напред по Пътя, отколкото съм аз.
(„Внимавай, шефе!“) „Бъди спокойна.“
— Джейк, човек учи какво ли не — и непрестанно забравя разни неща. Навремето играех шах, а не съм подреждал дъската от петдесет години. Много преди това се отказах да пробвам пози като „лотос“… докато Юнис не ме дари с това прекрасно младо тяло, способно на всичко. Хайде, Джейк, присъедини се към нас. Уини, ти водиш, започни веднага щом Джейк заеме позиция.
Соломон понечи да седне на пода, неочаквано спря и си свали шортите. Джоан беше доволна и го прие като знак, че най-сетне е решил да се остави изцяло на тях. Но въпреки това запази сериозно изражение. Уинифред бе втренчила поглед в пъпа си — дори и да бе забелязала постъпката на Джейк, не го показа с нищо.
— Поемаме дълбоко въздух — рече тя. — Ом мани падме хум. Ом мани падме хум. Издишаме. Ом мани падме хум. Задържаме…