Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Обидните думи, лошите маниери и мръсните тоалетни — май всичко това си върви в пакет.
По собствената ми времева линия Америка заболя от рака „Хляб и зрелища“, но си намери по-бърз начин да се самоубие. Не се фукам с разликата, тъй като по времева линия две народът на Съединените щати се отдаде на нещо, още по-тъпо дори и от „хляба и зрелищата“: гласуваха за религиозна диктатура.
Това се случи след 1982 г., така че не съм го видяла с очите си — и много се радвам! Когато аз вече бях на сто години, Нехелия Скъдър още се е разхождал прав под масата.
Потенциалът за религиозна истерия винаги е съществувал в американската култура и аз го знаех, защото баща ми от най-ранна възраст ми беше тикал носа в него. Татко ми беше посочил, че единственото нещо, което запазва религиозната свобода в Съединените щати, не е нито Първата поправка, нито толерантността… а просто патакламата между съперничещите си религиозни секти. Всяка секта беше нетолерантна към другите, всяка се изживяваше като единствения застъпник на „правата вяра“, но всяка беше малцинство, което уважаваше религиозната свобода наужким, за да опази собствената си „права вяра“ от преследване.
Избори се печелят не с привличане на опозицията, а със създаване на свои собствени избиратели и организацията на Скъдър направи точно това. Според историите, които изучавах в Буундок, в изборите от 2012 г. не са участвали шейсет и три процента от регистрираните гласоподаватели (които на свой ред са били по-малко от половината от хората, подлежащи на регистрация); партията Вярна Америка (Нехелия Скъдър) спечелила двадесет и седем процента от гласовете на населението… което й спечелило осемдесет и един процента от гласовете в Избирателната комисия.
През 2016 г. нямало избори.
Бурните двадесет години… Пламенна младост, изгубено поколение, торти, гангстери, рязани патлаци, контрабандна пиячка и бира с карфици. През двадесетте години имаше и лоши неща, но общо взето за повечето хора бяха хубави години — и никога не беше тъпо.
Както винаги, аз си бях вечно заета с домакински работи, безинтересни за външни хора. През 1919 г. родих Теодор Айра, през 1922 — Маргарет, през 1924 — Артър Рой, през 1927 — Алис Вирджиния, през 1930 — Дорис Джийн — и всичките те изживяха възходите и кризите на всяко дете… и не се ли радвате, че няма да ви се наложи да разглеждате снимките им и да ме слушате как ви разправям кой от тях какво остроумно нещо е изръсил?
През февруари 1929 г. продадохме старата къща на булевард „Бентън“ и направихме вноска за нова на „Рокхил роуд“ и булевард „Майер“ — стара ферма, просторна, ала не толкова модерна като предишния ни дом.
Това беше мъчно решение за мъжа ми, който винаги е вярвал, че всеки един долар трябва да свърши двойна работа. Но се допита до мене — и то не само защото старата къща се водеше на мое име.
— Морийн — рече ми той. — Играе ли ти се на хазарт?
— Ние вечно сме правили така. Не мислиш ли?
— Понякога — да, понякога — не. Този път ще заложим, ще стреляме и ще викнем „банко!“ Ако се проваля, ти можеш да излезеш на тротоара и да подработваш, колкото да имаме картофена чорба на масата.
— Винаги съм се чудила дали бих могла да си изкарвам хляба по този начин. Ей ме на, през юли правя четирийсет и седем…
— О-па! В момента вече си на трийсет и седем. А аз съм на четирийсет и една.
— Брайни, ние сме в леглото. Поне в леглото не може ли да не лъжа?
— Съдията Спърлинг иска през цялото време да се придържаме към коригираната си възраст. Джъстин е съгласен.
— Тъй вярно, сър. Ще бъда добро момиче. Винаги съм се чудила дали бих могла да си изкарвам прехраната на тротоара. Но как да си намеря клиентела? Доколкото разбирам, ако едно маце просто излезе и започне да се предлага наляво-надясно, без предварително да е разбрала чия е тази територия, могат да й издерат очите. В леглото знам какво да правя, Брайни, но трябва да се изуча как да пласирам продукта.
— Я по-полека — може и да не стане нужда. Кажи ми сега… ти все още ли вярваш, че Тед… Теодор… ефрейтор Бронсън… е дошъл от бъдещето?
Моментално отрезнях.
— Да. А ти?
— Мо, и аз му повярвах веднага — също като тебе. Повярвах му още преди пророчеството му за края на войната да излезе вярно. Виж сега за какво те питам: вярваш ли в Тед достатъчно силно, че да си склонна да рискуваш и последния ни цент за това, че предсказанието му за колапс на борсата ще улучи в десетката — точно както предсказанието му за деня на примирието?
— Черният вторник — обадих се тихо аз. — 29 октомври. Тази година.