Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Не се обиждайте — произнесе тя най-после, възползувайки се от паузата между два изблика. — Ако сте се разочаровали, че топлото ви внимание не е намерило отклик, вината е само моя, то не се дължи на вашата дързост, а на странния ми навик да привличам приятели и, повярвайте ми, последна на тоя свят бих си съставила лошо мнение за млад човек, проявяващ смелост. Що се отнася до тази вечер, смятам да ви поканя на малка вечеря и ако вашите обноски продължават да ми харесват така, както и вашето лице, накрая може да стигнем до едно изгодно предложение.
Напразно се мъчеше Съмърсет да намери някаква форма на отговор, ала смущението му още не бе преминало.
— Хайде, хайде — отвърна дамата, — да не се сърдим, за мен това е единственият неприемлив недостатък, а тъй като виждам, че наближаваме целта си, ще ви помоля да слезете и да ми подадете ръка.
Действително, точно в този момент каляската спря пред една величествена, сурова къща на просторен площад и Съмърсет, който беше вече в отлично настроение, най-галантно помогна на дамата да слезе. Една старица с мрачна физиономия им отвори вратата и въведе двамата в столовата, доста лошо осветена, но вече готова за вечеря в странната компания на няколко едри расови котки. Щом останаха тук сами, дамата свали дантелената забрадка, с която се бе забулила, и Съмърсет със задоволство видя, че макар тя все още да носеше следи от голяма хубост и да се отличаваше с плама и цвета на очите си, косата й беше сребриста, а лицето — набраздено от възрастта.
— И тъй, mon preux (Храбрецо (фр.) — Б. пр) — каза старата дама, като му кимна с необикновена веселост, — както виждате, вече не съм в първата си младост. Но скоро ще разберете, че въпреки това мога да бъда добра компания.
Докато тя говореше, слугинята влезе отново в стаята с лека, но вкусна вечеря. Тогава седнаха на масата, котките с дива пантомима наобиколиха креслото на старата дама и тъй като яденето беше превъзходно, а сътрапезницата му — много весела, Съмърсет скоро се почувствува съвсем като у дома си. Когато хапнаха и пийнаха добре, старата дама се облегна на креслото и като взе в скута си една котка, започна дълго, но явно във весело настроение да изучава своя гост.
— Боя се, мадам — каза Съмърсет, — че обноските ми не са на очакваната висота.
— Скъпи ми младежо — отвърна тя, — жестоко се лъжете. Намирам ви очарователен и може би наистина сте попаднали на добра магьосница. Аз не съм от тия, които обичат често да променят мнението си, и хората, спечелили веднъж благосклонността ми, продължават да се ползуват от нея, стига да не я загубят заради някакво сериозно прегрешение, но имам необикновената дарба да вземам бързо решения, само с един поглед да опознавам ближните си от двата пола и цял живот съм се водила от първите впечатления. Както ви казах, впечатлението ми от вас е добро и макар че, предполагам, сте младеж, донякъде склонен към безделие, мисля, че въпреки това можем да сключим една сделка.
— Ах, мадам — отговори Съмърсет, — правилно сте отгатнали положението ми. Аз съм човек от благородно потекло, с безспорни дарби и добро възпитание, отличен компаньон, или поне за такъв се смятам, но по някаква странна несправедливост на съдбата — без работа и без пари. Всъщност тази вечер търсех приключение, решен да приема всяко интересно предложение, което би ми донесло, пари или удоволствие, и вашата покана, която, трябва да призная, все още е необяснима за мен, естествено допадна на вкуса ми. Наречете ме, ако щете, безочлив, но съм дошъл тук, готов да изслушам всяко предложение, което ще благоволите да ми направите, и твърдо решен да го приема.
— Вие се изразявате много добре — отвърна старата дама — и ми се виждате забавен и интересен младеж. Не мога да гарантирам, че сте умствено уравновесен, защото не съм срещала досега човек с напълно здрав разсъдък, освен себе си, но поне естеството на вашата налудничавост ме забавлява и за награда ще ви разправя за себе си и за моя живот.