Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Не съм виждала по-красив — каза момичето. — Надали има по-красив.
— Вземете го за спомен от мене — каза госпожата и откачи медальона.
Франциска стана от стола.
— Как бих могла да взема такова скъпо украшение, любезна госпожо? След малко може да се разкайвате за това.
— Вземете го, моля ви, аз съм богата и у дома имам много такива. Не им обръщам внимание.
Тъкмо когато Франциска се готвеше да вземе подаръка, вратата на съседната стая се отвори.
Старицата отправи проницателен, строг поглед към госпожа Ягодкина, тя схвана причината и отпусна ръката си с медальона.
— Нека останем сами, Франциска — каза врачката. Франциска напусна стаята. Тя се сърдеше на себе си, че не бе взел медальона, който така много й харесваше.
— За последен път идвате в моята къща — каза старата.
— Какво казвате, за Бога? — извика уплашено госпожата.
— Вие добре знаете при какви условия се съгласих да идвате и да говорите с Франциска. Или е необходимо да ви ги напомня? Аз ви помолих да се радвате на детето си, обаче при едно условие: никога да не й казвате, че сте й майка.
— Такова нещо досега не съм й казала. Заклевам ви се.
— Вярвам ви, но аз ви казах и да не проявявате никаква слабост към нея, а вие искате със скъпи подаръци да й покажете колко сте й близка.
— Аз внимавам, Боже мой! — възкликна тя и сълзи бликнаха от очите й.
— А медальонът? Това как го наричате? Такова нещо само майка подарява.
— Моля ви се, разрешете ми да й направя това удоволствие. Най-хубавите й дни минават безцелно, тя живее като в затвор.
— Да я оставя свободна! — каза строго старата. — Нима трябва да я оставя да ходи с весели компании, докато някое зло я сполети? А после цял живот да съжалява?
Госпожа Ягодкина закри лице с копринената си кърпа и заплака горчиво. Балони не се трогна.
— Аз съм ви много благодарна — каза госпожата, ала вие никак не ме съжалявате.
— Не ви съжалявам ли? Какво повече мога да сторя, освен да ви позволявам да се виждате с дъщеря си винаги, когато пожелаете?
— Разбира се, че не се сещате колко ми е мъчно, когато се разделям с дъщеря си. А после, дори без да я прегърна, си отивам у дома, където имам само неприятности.
— Вие не сте щастлива у дома си, но затова сте обкръжена от изобилие и разкош.
— На драго сърце бих дала всичко, за да взема дъщеря си! Тя се приближи до врачката и й каза:
— Нещастна съм, защото не обичам мъжа си.
— Защо си се оженила тогава за него, дете мое?
— Нима не трябва да благодаря на съдбата, че един богаташ ме взе такава бедна? Аз още тогава разбрах, че няма да го обичам, но поне ще го уважавам. А трябваше да го презирам, защото Ягодкин е най-лошият човек на света.
— Да не би да ви измъчва?
— Не, той дори ме обожава. Но са ми известни някои негови лоши деяния. Зная по какъв недостоен начин той спечели парите си. Гледах сълзите, с цената на които са спечелени тези милиони, и ако аз заговоря…
Тя замлъкна — бе забелязала любопитството на врачката, изписано на лицето й.
— Нима нямате други деца? — запита Балони.
— Да, дъщеря ми Клариса, която е същинска близначка на моята Франциска.
— Тогава защо не отдадете на дъщеря си всичката си обич, ами лудеете за другата?
Госпожата наведе очи и разсеяно се загледа в земята.
— Сигурно не обичате Клариса.
— Не, не мога да я обичам, въпреки че тя заслужава това. Клариса е хубаво, мило дете. Тя има много добри страни, но все пак в моето сърце я няма онази истинска майчина любов. Тя е дъщеря на баща си.
Балони я гледаше удивено.
— Омразата към Ягодкин тъй дълбоко е проникнала във вашето сърце, че дори забравяте собственото си дете, детето, което сте родили — каза тя. — Животът ви трябва да е тогава истински ад.
— Ад? Тъй е, чини ми се — рече госпожа Ягодкина. — Слушайте моя план. Ще гледам да оженя Клара. Баща й ще я приготви като царица; тъй я обожава, че за нищо няма да се скъпи. После Франциска ще дойде вкъщи като гувернантка и тъй като много прилича на Клариса, тя постоянно ще му напомня за нея и той постепенно ще я почувствува като своя. Разбрахте ли?
— Добре нагласено. Жалко, че аз само с една дума мога всичко да разваля.
— Вие няма да сторите това! — извика умолително госпожа Ягодкина. — Да ми отнемете Франциска за цял живот вие не можете.
— Ами ако го сторя?
— Ще успея да попреча на това. Магьосницата се изкикоти.
— Вие искате да попречите на, това? Мога ли да попитам с какво?
— Ти питаш с какво ще ти попреча? Добре, ще ти кажа: с един милион рубли!