Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
Веднага щом пътят до морския бряг се бе освободил, Стернау бе писал до родината, че всички са спасени. Да имаше как само да присъства, когато писмото стигна в стария, обичан Райнсвалден!
Роденщайн седеше там в своето кресло и се ровеше в какви ли не книжа, натрупани край него. Остарял и побелял беше почтеният Главен лесничей, а тъкмо днес подаграта го измъчваше по ужасен начин. По едно време влезе Лудвиг, удари токове и зачака господарят му да го заговори. Онзи се обърна най-сетне към него и продума унило:
— Добрутро, Лудвиг!
— Добрутро, хер хауптман!
— Какво ново? Никакъв бракониер? Паднали дървета няма? Крава не се е отелила?
— Не.
— Мътните да те вземат и теб, стар опозиционен тромбон…ау!
Главният лесничей беше направил едно по-рязко движение, отколкото позволяваше подаграта и сега изкриви лице от болки.
— Ето ти на! — изруга той. — Ще ми се ти да беше Главен лесничей и да те въртеше подагра.
— А вие да бяхте Лудвиг без подагра, на този свят тук? Аз също си имам своите болки, хер хауцтман.
— Че какви ли?
— Повишение на заплатата.
— Гръм и мълния! Какво ти скимна, проклет…ау! Човече, дигай се от очите ми, инак ще те замеря в муцуната с лулата и повишението на заплатата през носа ще ти излезе…хе, кой ли идва там?
Отвън се бе почукало.
— Кой знае, на този свят тук — рече равнодушно Лудвиг.
— Ами надникни де, магаре такова!
— На заповедите ви, хер хауптман!
Лудвиг се обърна, открехна леко вратата, подаде предпазливо глава навън, дръпна я отново и доложи:
— Пощальонът.
— Виж какво носи!
— Слушам, хер хауптман.
Лудвиг отиде до вратата и в следващия миг размаха някакво писмо в ръка.
— Откъде? — запита старият нетърпеливо.
— От Мексико, ураа!
— От Ме…Ме…Мекси…откъде, негоднико?
— От Мексико.
Роденщайн ококори очи като паници.
— Тогава нека начаса да ме изплюска опашатият от чиста радост! Дим да те няма, стар кюнец! От днес нататък ще си тъпча новата! Ясно, Лудвиг?
При тези думи старият метна лулата към прозореца и тя полетя надолу към двора заедно със строшеното стъкло.
— Тъй вярно! — изръмжа Лудвиг. — Първо в лицето ми, а после през джама, на този свят тук. По-добре щеше да е аз да бях получил подаръка.
— Слез и си я вземи! — ухили се старият и грабна писмото. Но честният ординарец още дълго не тръгна. Нали и той трябваше да знае какво пише в писмото. Старият го отвори и се зачете. С пестеливи думи се съобщаваше, че всички са спасени благодарение на Курт и че скоро ще последва по-подробно писмо. Главният лесничей прочете на себе си още веднъж малкото слова, след което подскочи, обръщайки стола и направи няколко радостни пируета.
— Спасени! Ура! Всички избавени! Благодарение на Курт! Благополучно отървани! Gimdeamus igitur[18]! Скоро повече в обширно писмо! In dulci iubilo[19]! Ваш Стернау!
Лудвиг стоеше и го зяпаше слисано.
— Ама, хер хауптман, че онуй не боли ли? Та хич ли не върти или хапе и щипе?
— Поврага! Кое пък?
— Ее, подаграта, на този свят тук.
Едва сега и на стария дойде на ума за неговата подагра. Той направи сащисана физиономия и се поразтъпка малко.
— Лудвиг, тя изчезна, направо офейка, да я благослови Бог!
— Забележителна работа — поклати глава ловецът.
— Да. Коя ли ще е причината?
— Радостта или писмото.
— Радостта, умнико! Помисли само, до мен го е адресирал, до мен! Чудесен човек е тоя Стернау! Лудвиг, тичай в кухнята и кажи да ви приготвят нещо специално за обяд! Аз пък ще отърча начаса до вила «Родриганда» да им прочета писмото.
Куцукайки, капитанът замина. Неговата вест предизвика у всички небивал възторг.
14. При «дяволския извор»
Ако писмото на Стернау предизвика у неговите близки чиста радост и ликуване, то оставените в Сантяго затворници по същото време се намираха в едно далеч по-малко ведро настроение. Но това не можеше да се каже толкова за гверилясите, които според замисъла на Арастро трябваше да заемат Манастира. Те бяха на мнение, че Хуарес надали ще ги съди прекалено строго. По-зловещо беше на двамата Кортейо, които редом с Хосефа, Ландола и Манфредо очакваха най-лошото — още щом нещата в страната се нормализираха, срещу тях щеше да бъде заведен процес.
Надалеч ширещите се подземия на Манастира притежаваха достатъчно помещения за подслон на военнопленниците. По тази причина петимата главни затворници не само можеха да бъдат държани в безопасност настрани от тях, но и за по-голяма сигурност ги бяха разделили и настанили в две тъмни, срещупо-ложно лежащи килии, в които ги бяха приковали по същия начин, както преди туй Хиларио своите пленници. Всяко от тези сводести помещения наистина беше достатъчно голямо да побере и петимата, ала ги бяха отделили, за да не се споразумяват помежду си. Хосефа се намираше в едната килия с баща си Пабло, докато Гаспарино, Ландола и Манфредо в срещуположната, отделена от тази с ширината на галерията. Дните се нижеха за затворниците в тегнещо отчаяние. Те не разполагаха с душевната сила на немския лекар и неговите спътници, чиято вяра в Бога не бе разколебана нито от шестнадесетгодишното заточение, нито от нечовешкото отношение на Хиларио.
18
Gaudeamus igitur, /iuvenes dum sumus / /лат. начало на студентския химн/ — Да се веселим, /докато сме млади/ /Б.пр./
19
In dulci iudilo /лат./ — В сладост да празнуваме! /Б.пр./