Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
Курт се поклони и излезе. Императорът сякаш не бе на себе си. Той не се сети да попита дали Курт ще остане в Керетаро или ще напусне града. Забрави по-нататък, че военното благоразумие изисква да бъде арестуван този човек, който е видял вътрешността на града и би могъл да предаде сведенията на Хуарес. Той мислеше само за последните чути думи. Те звучаха в ушите му като тътен на далечна гръмотевица, ала бе оставил… Часа на спасението да се изниже неизползван.
Курт не се чувстваше разположен да се върне във вентата. Следобедът клонеше към края си, а той се скиташе замислено и бавно из града, докато се спусна мракът. Едва тогава се отправи към Андре, който го очакваше с вечерята.
— Успешно? — попита онзи късо.
— Неудачно! — гласеше отговорът. — Както изглежда императорът все още храни някаква надежда да се справи с Хуарес.
— Ще му стане дяволски трудно.
Наближаваше девет и Емилия очакваше своите гости. Ето че отвън се разнесоха стъпки, вратата се отвори на педя ширина и вътре предпазливо надникнаха чифт очи. Когато застаналият вън се убеди, че е сама, влезе.
Отначало Емилия се бе леко шокирала, ала сега го позна. Беше адютантът на Мирамон.
Орбанес поздрави вежливо.
— Извинете сеньорита, че нахълтах при вас по такъв начин! Но се касае за една секретна работа. Днес вие бяхте с генерад Мехиа при императора. Негово Величество нямаше възможност да ви окаже съответното внимание, понеже там присъстваха Мирамон и едно друго лице. Тъй като сега императорът желае да чуе някои конкретни предложения, както и може би нещо за онова лице, надява се, че ще има възможността да ви види при себе си.
— Вие ли сте натоварен да ме отведете при него?
— Да, и при това Негово Величество желае още никой да не знае за тази визита.
— Мой дълг е да се поставя на негово разположение. Преди това обаче трябва да кажа на моята прислужница…
— Стойте! Тя също не бива да знае къде отивате.
— О, не. Аз само ще й наредя да каже на лицата, които очаквам, че съм принудена да ги приема едва след един час.
— Добре! Слугинята ви е долу при сеньората. Аз отивам пред къщата и там ще ви чакам.
Майор Орбанес тръгна. Емилия се преоблече възможно по-бързо и слезе по стълбите. Долу даде на дуенята споменатата заповед и излезе на улицата, където видя офицера. Упъти се към него.
— Така, сега съм на ваше разположение — рече тя.
— И никой не подозира къде отивате? — подпита онзи.
— Никой!
— Тогава елате!
Емилия го последва, но едва направила и пет крачки, бе сграбчена изотзад от две здрави ръце.
— Пом…
Повече не успя да извика, защото на устата й легна кърпа и едновременно с това бяха вързани ръцете и краката й. Втора кърпа опаса главата й през очите и тя почувства, че я вдигат на някакъв кон. Ездачът, който седеше на него, я взе и после потеглиха. Емилия не бе в състояние да се помръдне — държеше я яка прегръдка. Чуваше как конете препускаха първо в тръс по улиците на града, а сетне полетяха по широкото шосе в бърз ка-риер. Едва можеше да диша. Така се носеха, както й се стори, цяла вечност, докато предводителят заповяда да спрат. Той сне кърпите й. Сега поне можеше да вижда и диша.
— За Бога, какво означава това? — изстена тя, — Трябва да сте се заблудили нещо в мен, сеньорес.
— О, не! Много добре знаем кого сме спипали — изхили се ездачът.
— Какво всъщност искате от мен? — запита, изпълнена със страх.
— Затваряй си устата! Ще получиш отговор, чак като му дойде времето. С жени от твоята сган човек много-много не се церемони. За такива въжето е най-доброто. Ето ти кон! Не мога да те мъкна повече. Та ще те вържем значи за крантата. Но не се противи и не опитвай нито да говориш, нито да бягаш, иначе ще отнесеш някой куршум!
Емилия бе вързана за коня, предводителят взе поводите в ръка и галонът продължи.
Така яздиха може би около три часа, когато минаха край една самотно издигаща се до пътя вента. Видяха през зирките на капаците да мъждука все още светлина.
— Диего, надникни да видиш кой е вътре! — разпореди предводителят.
Войникът скочи от коня и погледна през зирките.
— Някакви вакуероси — извести той. — Виждам трима, може да са най-много петима.
— Тогава слизаме да ударим до глътка. Развържете коконата и я водете вътре!
Конете бяха вързани за наличната за целта хоризонтална греда и мъжете влязоха в постройката с доня Емилия.
Беше няколко минути след девет, когато Курт и Андре се отправиха към Емилия. Както всички мексикански градове от онова време и Керетаро не беше павиран, поради което стъпките им причиняваха малък шум.