Смъртта на императора

Отведоха ги в неговата квартира. Този беше видял Курт при Хуарес и освен това много добре познаваше Емилия. Той бе суров, пламенен и често безцеремонен републиканец. Нареди да му се разправи случилото се и извика Арастро пред себе си, като дълго време го оглежда мълчаливо и с навъсен поглед.

— Бил си отрекъл обвиненията на този, сеньор? — поиска да знае той.

— Отрекох, защото не отговарят на истината — отговори дебеланкото. Аз се казвам Пердильо и търгувам с пончос и серапета.

Лицето на генерала прие подигравателен израз.

— А ако те познавам по-добре?

— Сигурно се мамите, сеньор.

— Куче! Никога не съм се мамил в някой и още по-малко пък в такава обесническа мутра като твоята. Да си познавал някога някой си Тавера?

Дребосъкът пребледня като мъртвец.

— Не — изрече със затруднение.

— Който отведе под ножа на французите генерал Тонаменте?

— Не го познавам, сеньор.

— Нима? Може би ще ти е по-добре известно едно друго име. Да познаваш някакъв мъж на има Арастро?

Дебелият стана с един нюанс по-блед.

— Не, сеньор, не зная за кого говорите.

Разпитът се провеждаше на открито. Генералът стоеше заплашително пред съзаклятника като тъмен облак.

— Негоднико, за всичките си сатанинщини имаше кураж, ала за едно признание си твърде бъзлив! — викна Велес. — Ти се нарече Пердильо, да се бе нарекъл по-добре Пердидо, Загубеният, защото си загубен! Нека ти смъкна маската. Преди няколко месеца ти беше осъден в Монтерей на смърт чрез обесване. Тогава ти се удаде да се изплъзнеш, ала сега ние ще наваксаме пропуснатото!

Арастро се разтрепери и издаде някакви нечленоразделни звуци.

— Присъдата ще изпълня аз — продължи неумолимо генералът. — Окачете мерзавеца на най-хубавия клон!

След миг всички бяха налице. Метнаха едно въже на шията му и го тикнаха към най-близкото дърво. Неговите вопли останаха нечути.

— Генерале — нашепна Курт, — бихме могли да го използваме! Може би ще направи признания и ще назове съзаклятниците си!

— За мен това е безразлично. Присъдите се издават, за да се изпълняват! Свършвайте! Изтеглете го нагоре да видят хората как постъпва републиканската армия с изменниците!

Едно дръпване и Арастро се залюля между небето и земята. Кратки, все по-отслабващи гърчове пробягаха по крайниците му. После конвулсията утихна и той застина.

От този момент събитията започнаха да се развиват с главоломна бързина. Ескобедо настъпи стремително и обкръжи петнадесетте хиляди души, с които разполагаше Макс, с двадесет и пет хиляди републиканци. Обсадата на Керетаро започна. На свой ред Порфирио Диас обгради с армията си столицата, в която скоро настъпи глад.

Курт не желаеше да стои бездеен. Той се включи към пионерното дело и под заповедите на коменданта на този корпус се занимаваше с обсадната дейност. Стернау се стараеше да бъде полезен като лекар.

Хуарес бе установил седалището на правителството в Сан Луис Потоси. Дридън се намираше при него. Човек може да си представи колко се бе зарадвал на новината за спасението на затворниците и благопожеланията, които им бе отправил.