Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
— Един офицер и четирима войници — прошепна дребосъкът.
— И няколко вакуероси на друга маса — попълни Курт. — Отзад до огнището седи сеньоритата.
— Вярно! Ех, радвайте се, безделници, Малкия Андре е тук!
— Нека ги щадим, доколкото е възможно!
— Ще се постараем.
— Те вдигат такава врява, че сигурно изобщо не са чули тропота от конете ни. Да влизаме!
Курт имаше право. Когато двамата мъже поздравиха, офицерът подскочи стреснато. Забелязвайки, че са само двама, седна отново. Но се обърна към тях и ги огледа остро. Те се отправиха към една свободна маса до вратата. Така бяха сигурни, че никой няма да им се изплъзне. Съдържателят ги попита ще желаят ли нещо.
— Три чаши вино — поръча Андре.
— Три? — учуди се онзи. — Та вие сте само двама.
— Какво влиза това в работата на леля ти? — В този миг се намеси офицерът:
— Кои сте вие, сеньорес?
Малкия седеше с гръб към него. Сега се обърна и изгледа питащия със заядлив поглед:
— Любопитник!
— Каквоо? Любопитник? — кипна офицерът. — Знаете ли кой съм?
— Pshaw! Хич и не ни е притрябвало да знаем. Нещо много умно няма да е!
— Струва ми се, че дъската ти хлопа, дребосък! — и човекът се надигна и пристъпи към масата.
Още с влизането им, Емилия разбра, че са дошли да я спасят, ала с нищо не го показа. Сега я обхвана страх за дребния мъж. Онзи обаче погледна неустрашимо предводителя и се отзова:
— Да, на един от двама ни му хлопа дъската!
— По-точно на теб!
— Ами да видим!
В същия миг Малкия нанесе на удобно застаналия му отдясно мексиканец такъв могъщ юмручен удар в стомаха, че оня рухна на пода. А миг по-късно бе коленичил върху него и го стискаше за гърлото. Четиримата войници поискаха да се впуснат на помощ на офицера, ала Курт се изправи пред тях с готов за стрелба револвер в ръката.
— Стой! — заповяда им. — Нито звук и никакво движение, ако не искате да опитате куршумите ми!
Видът му бе толкова застрашителен, че те се отказаха от съпротива. Насядаха отново, без изобщо да се сещат за оръжията си. Вакуеросите и съдържателят, навикнали на подобни инциденти, счетоха за най-уместно да не се намесват.
— Свършвате ли с предводителя? — запита Курт.
— Завчас — откликна Малкия, като стовари още един пестник върху главата на офицера. — Така, за тая вечер на тоя му е достатъчно.
— Тогава вземете въжетата там от стената! Да позавържем малко четиримата сеньорес.
Андре донесе въжетата и върза един след друг войниците. Те и сега не посмяха да се противят, защото Курт ги държеше с револвера си в шах. Накрая бе вързан и предводителя, за да не може да създава главоболия, ако дойдеше на себе си.
— Тъй! — рече дребосъкът. — Отсега никой няма да напуска помещението без наше разрешение. На никому няма да се случи нищо, ала който не се подчини или той ще иде по дявола, или аз.
После пристъпи към Емилия.
— Какъв ли страх сте преживяла — каза и. — Ние дойдохме тъкмо, когато тези храбреци препуснаха в тръс с вас и потеглихме по най-бързия начин след тях. Елате, сеньорита, и пийнете една глътка!
Андре поведе Емилия към масата и й подаде третата чаша.
— Виждате ли — обърна се към съдържателя, — че май имах право, като поисках три чаши.
Емилия благодари с преливащо от чувства сърце. В момента, когато поднесе чашата до устата си, се чу тропотът на кон, който спря отвън и минута по-късно влезе ездачът. Това беше…тантурестият пратеник на тайната лига. Съзирайки вързаните, Арастро понечи тутакси да се върне, ала Малкия бе по-бърз от него и го пипна здраво.
— Почакай, приятелю! Оставаш тук! Който веднъж влезе, ще трябва да остане поне колкото нас.
— Но, сеньор, аз нямах намерение да се бавя — загубил куража си, рече Арастро. — Исках само да изпия глътка вино и отново на път.
— Изпий десет глътки! Дотогава и ние ще сме свършили и ти ще можеш да вървиш, накъдето ти видят очите.
— Тая работа сигурно няма да стане — обади се ухилено Курт. — Сеньорът ще ни придружи до Хуарес.
Дебелият стана мъртвешкибледен.
— При Хуарес? Защо?
— Защото президентът на драго сърце ще пожелае да се запознае с вас. Къде бяхте днес?
— В Керетаро и околностите. Аз съм търговец и пътувам по мои сделки.
— Да, да вие търгувате с лъжи, а сделките ви са предателството.
— Господи, вие ме преценявате неправилно, сеньор — изпълнен със страх извика обвиненият.
— Не ви преценявам ли? Веднага ще разберем! В Сантяго познават ли ви?
— Не.
— И в Манастира дела Барбара също?