Смъртта на императора

Въпросът за освобождението на затворниците щеше да си остане една неразрешена загадка, ако на майора не бе хрумнала една идея. В неговия отряд имаше едно английско куче-следо-търсач, което би трябвало да открие дирята на някой беглец. Още след четвърт час животното бе на мястото и отведено в килията на бегълците. Човекът, водещ кучето, му поднесе под носа стиска слама, която вдигна от пода и то веднага възприе миризмата. С приведена към земята муцуна и увиснали краища на устните, така усърдно затегли каишката, че водачът с мъка го следваше. Обхванати от вълнение, непосредствено зад него тръгнаха и останалите.

Без и за миг да се колебае, кучето пробяга по галерията, сетне изкачи едно стълбище към сутерена и след късо време се установи пред някаква стена, по която започна да драска с предните лапи. Подложили мястото на изследване, хората с изумление констатираха, че се касае за тайна врата, отваряща се по същия начин, както известната. На висотата на раменете се намираше малка вдлъбнатина. Грандприз постави ръка там и натисна — част от стената тутакси хлътна навътре.

— Ascuas! — възкликна удивен ловецът. — Доктор Хиларио е знаел още един изход, ала не го е отбелязал на картата. Тоя стар манастир е истинска лисича дупка! Бързо нататък!

Ходникът водеше на значително разстояние все направо и завършваше до отвесен зид, край който кучето започна да души. Проучиха го и отново откриха място, което поддаде под натиска на дланта. Зидът се отвори и ярка слънчева светлина засия срещу мъжете. Те се озоваха на открито, горе-долу на половината път край пътечката, водеща от града към Манастира, чиито зидове се мержелееха горе между дърветата. Мястото бе така нагодено към каменистата околност, че за минаващия бе невъзможно да догади, че се намира в близост до таен вход. Когато всички излязоха навън, кучето поиска незабавно да се втурне по дирята, ала Грандприз го задържа.

— Стойте! — обърна се той към придружителите си. — Загадката е разрешена. Сега знаем как са се измъкнали мерзавците. И няма време за губене, ако не искаме да спечелят прекалено голяма преднина. Сеньор майор, ще имате ли добрината да ми предоставите кучето за преследването?

— На драго сърце. Но да не възнамерявате сам да се спуснете след престъпниците?

— Не! — заяви Грандприз. — Ще си потърся още неколцина способни мъже, на които се харесват хайките.

— Така няма да стане — намеси се тогава Мариано. — Забравяте, че ние също имаме сметки за уреждане с тези хора. Аз идвам с вас и се надявам да нямате нищо против.

— Аз също се присъединявам — додаде Миндрело с решителен тон. — Тия негодяи превърнаха години от живота ми в преизподня и хич и не мисля да оставам тук, щом се касае да се отведат демоните до заслуженото наказание.