През страната на скипетарите

— Жълтоликия има съюзници навсякъде, във всяко село, във всеки град. Най-високопоставеният съдия и най-благочестивият имам може да е член на тази банда.

— Няма ли начин да се излезе наглава с него?

— Не. Законът тук не е в състояние. Не съм сведущ по корана, суната и техните тълкувания, но веднъж чух, че нашите закони били толкова тъмни и двусмислени, та дори и там, където може да им се придаде повече тежест, носят повече щети, отколкото полза. Съдията може да подложи един такъв закон на най-различни тълкувания.

— За съжаление това е повече от вярно.

— Какво да се очаква тогава от място, където законът няма никаква тежест и където никой няма намерение да се съобразява с него, както тук при нас? Да вземем например албанците и всички тези народности и отделни племена, всяко от които има свои собствени закони, обичаи и права. Това е най-благоприятната почва за човек като Жълтоликия. Той се присмива на султана и неговите чиновници. Подиграва се на съдиите, властите, полицията и войската. Никой от тях не може да му стори каквото и да е било. Тук всяко село живее във вражда със съседното. Всяко селище има да си връща на някое друго за кражба, грабеж или кръвно отмъщение. Това е вечна война, в която надмощие взема, разбира се, най-бруталният и най-големият злодей.

— На друго място това наистина не би могло да се случи — казах аз.

— Няма ли по другите места и страни разбойници?

— Да, понякога, но само за кратко време, почти само за няколко дни, защото там законът има необходимата сила, за да го обезвреди бързо.

— О, хитростта често побеждава властта!

— Хитростта се побеждава с хитрост. Колкото и да са хитри престъпниците при нас, все се намира някой по-хитър полицай. Ако дойде някой такъв тук, скоро ще се докопа до Жълтоликия.

— Пфу! Жълтоликия ще узнае много по-бързо за него, отколкото другият. И тогава?

Като че ли с тона си шивачът изразяваше някакво отношение. Звучеше почти като подигравка или може би се лъжех?

— Е, тогава с тайния полицай ще е свършено — отвърнах аз, — но други ще заемат мястото му.

— И те ще изчезнат като него. При това положение на нещата тук никой не може да се добере до Жълтоликия. Най-добре е да не се говори за него, затова нека и ние прекратим този разговор. Колкото и да съм беден, като си помисля за него, ме хваща страх. Печеля само по няколко пари и не мога да събера много. Но все пак успях да спестя няколко пиастъра за чудотвореца, който ще ме лекува. Ако разбойниците ме нападнат и ми отнемат плодовете на моя труд, никога няма да мога да получа лекарството си, за да оздравея!

— Прочут ли е този чудотворец?

— Надлъж и нашир.

— Тогава сигурно и село Вейча е много известно?

— Разбира се. Достатъчно е само да попиташ.

— Да, наистина, вече чух да говорят за Вейча. При това споменаваха името на един известен хан, който се намирал наблизо.

— Как се казва той?

— Не мога да си спомня точно. Но мисля, че съдържаше думичката «Кара».