Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Нямаше нищо чудно, че при тоя род забавления петте крони, които беше получил Швейк, полека-лека се стопяваха и че по този начин той бавно, но сигурно се откъсваше от Ческе Будейовице, като с всяка чаша бира, с която черпеше себе си и възстановяващия се унгарец, губеше възможността да си купи военен билет.

През гарата мина още един влак за Будейовице, но Швейк продължаваше да седи на масата и да слуша как унгарецът повтаря своето, „Пиф, паф, пуц!“. Harom gyermek, нинч хам, èljen!214

Последното унгарецът произнасяше, когато се чукаше с Швейк.

— Ха пий, унгарски дяволе — отговаряше Швейк, — къркай! Вие да бяхте, нямаше да ни черпите така…

Един войник от съседната маса каза, че когато пристигнали в Сегедин с двадесет и осми полк215, унгарците ги сочели и вдигали нагоре ръцете си.

Това си беше самата истина, но войникът очевидно се чувствуваше обиден, макар това явление по-късно да стана нещо обикновено за всички чешки войници. В края на краищата, след като битката за интересите на унгарския крал престана да им прави удоволствие, и самите унгарци започнаха да постъпват така.

След това войникът седна до тях и разправи как начукали маджарите в Сегедин и как ги изчушкали от няколко кръчми. При това той признаваше качествата на маджарите и ги похвали, че и те умеят да се бият и че така го намушкали с нож в гърба, че трябвало да го изпратят в тила на лечение.

Сега обаче, след като се завърнел, капитанът на неговия батальон по всяка вероятност щял да заповяда да го затворят, понеже тогава не му стигнало време да върне удара на маджарина, както му е редът, та и на него да му остане нещо за спомен и по тоя начин да бъде спасена честта на полка.

— Ihre Dokumenten, фаши токумент? — сладко-сладко се обърна към Швейк фелдфебелът, началник на комендантски патрул, състоящ се от четири войници с натъкнати щикове. Яс фидел, шеди, nicht fharen, шеди, пие, furt пие Bursch.216

— Нямам, миличък — отвърна Швейк, — поручик Лукаш, полк номер деветдесет и едно, ги взе със себе си, а аз останах тук, на гарата.

— Was is das Wort217 „миличък“? — обърна се фелдфебелът към един от своята свита, стар войник от опълчението, който, както изглежда, вършеше всичко напук на фелдфебела си. Това пролича от спокойния му отговор:

— „Миличък“, das ist wie, Herr Feldwebel.218

Фелдфебелът продължи разговора си с Швейк:

— Токумент секи фойник, пес токумент сатвори auf Bahnhofs-Militärkommando, den lausigen Bursch, wie einen tollen Hund.219

Швейк го отведоха във военната комендатура на гарата. Там в караулката бяха насядали войници, които по нищо не се различаваха от стария опълченец, който така хубаво превеждаше думата „миличък“ на своя естествен враг — фелдфебелското си началство.

Караулката беше украсена с литографии, които по това време по нареждане на министерството на войната се разпращаха по всички канцеларии, през които минаваха войници, както и в училищата и казармите.

Добрият войник Швейк бе посрещнат от една картина, която изобразяваше как взводният командир Франц Хамел и отдельонните командири Паулхарт и Бахмайер от 21-ви на негово императорско величество пехотен полк насърчават войниците си да издържат до края. На другата стена имаше картина с надпис: „Подофицерът Ян Данко от пети хонведски хусарски полк открива позициите на неприятелската батарея“.

Долу вдясно имаше плакат: „Ценни образци на мъжество“.

С подобни плакати, текстът на които заедно с измислените примери за подражание беше съчиняван в канцелариите на министерството на войната от мобилизирани журналисти немци, старата и оглупяла Австрия искаше да повдигне духа на войниците, които никога не ги четяха. Когато пък изпратеха на фронта такива образци на мъжество във вид на книжки, там употребяваха хартията им за свиване на цигари от тютюн за лула или я използуваха още по-рационално, за да съответствува това на високото качество и духа на съчинените ценни образци за смелост и мъжество.

Докато фелдфебелът отиде да потърси някакъв офицер, Швейк прочете написаното на плаката: