Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Помъчи се да остане на място и да почака, но пръстите отказваха да стоят бездействащи. Тя примигна и почна да рисува на нов лист. Завърши с разтреперана ръка. Фигурите бяха почти до нея, ъгловатите им не-глави висяха ужасяващо там, където би трябвало да се намират лицата им.
Разумът я предупреждаваше, че реагира прекалено силно, но каквото и да си казваше сама, не можеше да му повярва. Фигурите бяха истински. И идваха за нея.
Шалан побягна за изненада на неколцина слуги, които тъкмо се приближаваха към нея да предложат помощ. Тичаше, чехлите й се плъзгаха по килимите в преддверието. Най-сетне се добра до вратата на покоите на Ясна. Притиснала скицника под мишница, тя отключи с треперещи пръсти, промъкна се вътре и затръшна вратата. Заключи и се втурна към своята стая. И тук затръшна вратата, после се обърна и започна да отстъпва гърбом. Единствената светлина идеше от трите диамантени марки в грамадната кристална купа на нощното шкафче.
Качи се на леглото и се дръпна възможно най-далеч от вратата, докато не опря в стената. Трескаво вдишваше през носа. Продължаваше да стиска скицника. Беше загубила въглена, но в нощното шкафче имаше още.
Не прави това, помисли тя. Просто седни и се успокой.
Усещаше все по-силен хлад, все по-голям ужас. Трябваше да знае. Поизправи се да вземе въглен, примигна и започна да скицира стаята.
Първо тавана. Четири прави линии. Долу — стените. Линии в ъглите. Пръстите й продължаваха да се движат, да рисуват, изобразиха подложката на скицника пред Шалан, и обхваналата го отзад свита скрита ръка. И после още. Създанията, които стояха около нея, кривите символи над кривите рамене. Не-глави с не-реалистични ъгли, повърхности, които се сливат по не-обикновен и не-възможен начин.
Съществото отпред протягаше възлъскавите си пръсти към Шалан. Съвсем близо до дясната страна на скицника.
О, Отче на Бурята…, рече си Шалан и въгленият й молив остана неподвижен. Стаята беше празна, ала тя я беше изобразила претъпкана с тънки фигури. Намираха се достатъчно близо, та да може да усети дъха им, ако дишаха.
Дали не стана хладно? Неохотно — уплашена, ала неспособна да спре — Шалан пусна въглена и вдигна свободната си ръка надясно.
И усети нещо.
Извика и се изправи върху леглото, хвърли скицника, облегна се на стената. Преди да осъзнае какво прави, започна да се бори с ръкава си, за да извади Превръщателя. Само той й приличаше на оръжие. Не, това беше глупаво. Не знаеше как да го използва. Беше безпомощна.
Освен…
В името на Бурите!, трескаво помисли тя. Не мога да използвам това. Обещах си.
Все пак започна процеса. Десет удара на сърцето, за да дойде плодът на нейния грях, на най-ужасното й дело. По средата на процеса я прекъсна свръхестествен, ала разбираем глас.
Каква си ти?
Шалан притисна ръка до гърдите си, загуби равновесие върху мекото легло и падна на колене върху смачканото одеяло. Протегна ръка настрани и се облегна на нощното шкафче, блъсна с пръсти купата, която стоеше отгоре.
— Каква съм аз ли? — прошепна тя. — Аз съм ужасена.
Вярно е.
Около нея спалнята се преобрази.
Леглото, нощното шкафче, скицникът, стените, таванът — всичко сякаш пукна и се превърна в ситни тъмни стъклени топчета. Шалан се озова в някакво място с черно небе и странно малко бяло слънце, което висеше над твърде далечния хоризонт.
Шалан изкрещя, когато се намери във въздуха, падаща назад сред порой от топчета. Наблизо играеха пламъци. Бяха десетки, може би стотици. Като свещи, които се носеха във въздуха и трепкаха от вятъра.
Падна някъде. В безкрайно тъмно море, само че не беше мокро. Състоеше се от дребни мъниста, цял океан от ситни стъклени топченца. Стичаха се край нея на вълни. Тя се задъха, заудря, за да се задържи на повърхността.
Искаш ли да се променя?, продума в ума й един топъл глас, различен от хладния шепот от по-рано. Беше дълбок, кънтящ и създаваше впечатлението за старост. Като че ли идваше от ръката й. Шалан усети, че стиска нещо. Едно от топчетата.
Движението на стъкления океан заплашваше да я повлече надолу; тя риташе ожесточено и някак успяваше да се задържи на повърхността.
Отдавна съм такъв, изрече топлият глас. Спя прекалено много. Ще се променя. Дай ми, каквото имаш.
— Не знам какво искаш да кажеш! Моля те, помогни ми!
Аз ще се променя.
Тя изведнъж изпита студ, сякаш бяха изтеглили топлината от нея. Извика, когато топчето в ръката й пламна и внезапно стана топло. Изпусна го, тъкмо когато океанската вълна я повлече надолу, а топчетата се затъркаляха върху й с тихо потракване.