Пътят на кралете (том II)

Падна на леглото, върна се в своята стая. До нея купата на нощното шкафче се топеше, стъклото се превърна в червена течност, а трите сфери тупнаха на влажната повърхност на шкафчето. Червената течност преля и плисна по пода. Шалан ужасена се отдръпна.

Купата се бе превърнала в кръв.

Шалан втрещено бутна шкафчето. Една празна стъкленица за вода, която преди стоеше до купата, се преобърна и падна на пода. Разби се и цопна в кръвта.

Това беше Превръщане!, помисли Шалан. Беше превърнала купата в кръв — една от Десетте субстанции. Вдигна ръка и се втренчи в червената течност, която се разпростираше по пода. Беше много.

Шалан беше толкова изумена. Гласът, създанията, морето от стъклените топчета и тъмното студено небе. Всичко й се струпа твърде бързо.

Аз Превърнах, отново осъзна тя. Направих го!

Имаше ли нещо общо със създанията? Но тя беше започнала да ги вижда в рисунките още преди кражбата. Как… какво…? Погледна към скритата ръка и фабриала в кесията в ръкава.

Не го сложих, ала го използвах, помисли тя.

— Шалан?

Гласът на Ясна. Точно пред стаята на Шалан. Принцесата трябва да я беше последвала. Когато видя как струя кръв се стича към вратата, я прониза ужас. Само след миг щеше да потече отдолу.

Защо трябваше да е кръв? Замаяна, тя скочи на крака, чехлите й прогизнаха от кръвта.

— Шалан? — обади се Ясна и гласът й прозвуча по-близо. — Какъв беше този звук?

Шалан трескаво погледна първо кръвта, после скицника, пълен с образите на странните създания. А ако те имаха нещо общо с Превръщането? Ясна щеше да ги разпознае. Под вратата се забеляза сянка.