Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Отидете там, направете кафе. Аз ще се измъкна от тази проклета рокля и всичко ще ви разкажа.
Рони го поведе към кухнята, но очите й ме следяха, пълни с въпроси.
— После — казах й само с помръдване на устните и тя влезе в кухнята. Надявах се, че ще съумее да занимава Луи, докато се преоблека. Всъщност той едва ли щеше да навреди на Грегъри, но леопардлаците бяха настроили против себе си мнозина. По-добре да се презастраховаш, отколкото после да съжаляваш.
Ричард се беше качил на една подвижна стълба и пробиваше дупки в тавана над леглото ми. Твърде голям принос към моята сигурност. Спалнята ми беше единствената на първия етаж и аз я отстъпих, за да не им се налага да качват Грегъри по стълбището до горе. Малки бели снежинки вар от тавана покриваха като бяла пудра голия торс на Ричард. Толкова беше красив и мъжествен само по джинси, като илюстрация към поредицата „Домашен майстор“. Шери и Зейн стояха на кревата, подаваха му детайли от апаратурата и му помагаха при измерването.
Ричард изключи дрелката и аз попитах:
— Къде е Вивиан?
— Гуен я заведе при Силви — отвърна Ричард. Погледът му беше съвсем неутрален, а гласът му издаваше предпазливост. Почти не си бяхме говорили след случилото се на арената.
— Хубаво е да имаш професионален терапевт в дома си — казах аз.
Шери и Зейн ме наблюдаваха. Те приличаха на ловджийски кучета, подложени на дресиране — сериозен поглед, внимание към всяка дума и жест. Не обичам, когато ме гледат така. Това ме нервира.
— Тъкмо влязох да се преоблека. Искам да се избавя от тази рокля.
Промъкнах се покрай тях към шкафа. Жан-Клод и тук се беше постарал. Не бих казала, че всичко бе по вкуса ми. В другия край имаше ниша с диван, на който едва се беше побрала колекцията ми от плюшени пингвини. На леглото седеше нов пингвин, с голяма червена панделка на шията и картичка, привързана към мъхнатия му корем. Черният мъх вече се беше покрил с бели прашинки от тавана.
Ричард пак изключи дрелката и каза:
— Хайде, прочети картичката. Той би искал да я прочетеш.
Вдигнах поглед към него. В очите му все още имаше болка и гняв, но и нещо друго, за което не можех или не исках да намеря думи. Взех пингвина от леглото, изтупах прахта от него, застанах с гръб към Ричард и разтворих картичката. Дрелката мълчеше. Чувствах погледа му, докато чета.
На картичката пишеше:
„За да има с кого да спиш, когато не съм с теб.“
Беше подписана само с едно изящно „Ж“.
Пъхнах картичката в плика и се обърнах към Ричард, притиснала пингвина към корема си. Лицето му надали би могло да бъде по-безизразно. Той ме гледаше и се стараеше да запази безразличието си, но не му се получи. В погледа му се прокрадна раздразнение, следствие от неизпълнени желания и неизказани думи.
Зейн и Шери се отдръпнаха от леглото и тръгнаха крадешком към вратата. Те не излязоха, но решиха, че е по-добре да не застават между нас. Не мислех, че ни предстои голяма кавга, но можех да ги разбера.
— Прочети картичката, ако искаш. Но не мисля, че от това ще ти олекне.
Той издаде някакво подобие на смях.
— Струва ли си да предлагаш на бившия си приятел да чете любовни писма от настоящия?
— Не искам да ти причинявам болка, Ричард. Ако смяташ, че ще ти стане по-леко, след като прочетеш написаното, прочети го. С изключение на този първи път, никога не съм направила нищо, за което да не знаеш. И не възнамерявам.
Видях как изпъкнаха мускулите на скулите му, а жилите на шията се изопнаха досами раменете. Той поклати глава.
— Не искам да го чета.
— Чудесно.
Обърнах се, в едната си ръка държах картичката и пингвина, а с другата отворих чекмеджето на скрина и грабнах, каквото беше най-отгоре, без да го разглеждам твърде дълго. Просто исках да се махна от внезапно притихналата стая, по-далече от тежкия поглед на Ричард.
— Чух, че с теб дойде някой — спокойно каза той. — Кой беше?
Обърнах се, стиснала пингвина и смачканите дрехи.
— Луи и Рони.
Ричард се намръщи.
— Рафаел ли изпрати Луи?
Поклатих глава.
— Не, Луи и Рони са били в любовното си гнездо. Луи не знае какво се е случило. Той, изглежда, е много сърдит на Грегъри. Вероятно е лична неприязън, или пък заради Стивън?
— Заради Стивън е — отвърна Ричард. — Луи е много предан на приятелите си.
Той каза последното с такъв тон, сякаш искаше да прозвучи като намек, че може би не всички в този дом са толкова предани. Или пък аз вече откривах двусмисленост и в най-невинните думи. Възможно е. Чувството за вина е многопластово. Но докато гледах Ричард в честните кафяви очи, не мислех, че бях чула нещо, което той не би искал да ми каже.