Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
Ако знаех какво да му кажа, щях да отпратя леопардлаците и щяхме да си поговорим. Но, Господ да ми е на помощ, ако знаех. Така че разговорът можеше да почака, докато намеря време да помисля за всичко това. Дори беше по-добре да почака. Не мислех, че все още бих могла да чувствам нещо към Ричард или той към мен. Спях с друг мъж, обичах другиго. Това много усложняваше нещата. При тази мисъл се усмихнах и тръснах глава.
— Какво ти е толкова смешно? — попита той. В очите му имаше болка и смущение.
— Смешно ли? Нищо, Ричард, абсолютно нищо.
Втурнах се към банята на долния етаж да се преоблека. Тя беше най-голямата баня в къщата, с вградена в пода мраморна вана. Не толкова голяма, колкото ваната на Жан-Клод в „Цирка“, но подобна. Горният и долният й край бяха обкръжени с бели свещи — недокоснати, свежи, нови, очакващи настъпването на вечерта. Той бе избрал свещи с аромат на мента. Харесваше ароматизираните свещи с мирис на нещо, което става за ядене. Явен беше фетишизмът му по отношение на храната.
Към сребърния свещник беше прикрепена още една картичка. На плика не беше написано нищо, но — да го наречем интуиция — аз го отворих.
В картичката пишеше:
„Ако бяхме сами, ma petite, щях да поискам да ги запалиш на свечеряване. И щях да дойда при теб. Je reve de toi.“
Последното изречение беше на френски и означаваше „Мечтая за теб.“ Тази картичка дори не беше подписана. Той беше толкова самоуверен. Ако можех да вярвам на думите му, за почти четиристотин години аз бях единствената жена, която му беше отказала. Но дори аз накрая се бях предала. Трудно е да не бъдеш самоуверен с толкова завоевания. Честно казано, би ми се искало да напълня ваната, да запаля свещите и да го чакам гола и мокра да се събуди от дневната си почивка. Това беше много, много примамлива идея. Само че домът ни беше пълен с гости, ако и Ричард останеше да пренощува, щеше да ни се наложи да се държим прилично. Ако Ричард ме беше изоставил заради друга жена, нямаше да преживея това чак толкова зле, колкото него, но не бих могла да остана под същия покрив и да слушам как се люби с нея. Дори моите нерви не биха били достатъчно здрави. И аз определено нямах намерение да поставя Ричард в такова положение. Не и нарочно.
Наложи ми се два пъти да отида от банята до спалнята и обратно. Първо, забравих да си взема нормален сутиен — сутиените без презрамки не са за продължително носене. Второ, смених с джинси грабнатите в бързината шорти.
Всеки път, когато влезех или излезех, усещах, че Ричард ме наблюдава. Зейн и Шери ни следяха с поглед като раздразнени кучета, които очакват да ги сритат. Напрежението все повече се сгъстяваше и леопардите го чувстваха. Сякаш Ричард мислеше много усилено и аз усещах този растящ натиск, който можеше да свърши с укори или с кавга.
Накрая си обух нови джинси с чудесен тъмносин цвят, който никога не се запазва твърде дълго, яркосин деколтиран пуловер без ръкави, бели спортни чорапи и бели кецове „Найк“ с черни кантове. Напъхах повечето стари дрехи в плетения кош за мръсно бельо и най-отгоре сложих роклята. Тя, разбира се, беше с обозначение „само химическо чистене“. Мушнах файърстара отпред в джинсите. За него имах вътрешен кобур, но той беше в спалнята. Не ми беше чак толкова необходим, че да се налага да мина още веднъж покрай Ричард. Боях се да не предизвикам съдбата. В края на краищата той щеше да настоява да поговорим, но аз не бях готова. Може би никога нямаше да съм готова конкретно за този разговор.
Преметнах през ръката си чуждото палто с тежкия браунинг в единия му джоб. Автоматът висеше на рамото ми като дамска чанта. Когато спалнята се освободеше, щях да го скрия в шкафа. Носиш ли толкова много заредени оръжия, номерът е да не ги оставяш да се търкалят където ти падне. Ликантропите са страхотни бойци, но повечето не знаят как се борави с огнестрелно оръжие. Има нещо изкусително в оставеното без надзор оръжие, особено ако е такова мощно като автомата. Той просто предизвиква у теб физически сърбеж да го вземеш, да се прицелиш и да пуснеш един откос. Или държиш оръжието в безопасност, незаредено и на предпазител, или винаги го носиш със себе си. Това е правилото. Отклониш ли се от него, позволяваш на осемгодишните хлапета да отнесат главите на малките си сестрички.
Влязох в гостната. Грегъри го нямаше на кушетката. Предположих, че са го отнесли в спалнята и отидох да проверя. Би било адски глупаво да позволя да отвлекат Грегъри от моята гостна, без да забележа.
Шери и Ричард го слагаха на леглото, а Зейн им помагаше. Грегъри вече идваше в съзнание, простенваше. Ричард забеляза, че надничам през вратата.