Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— На горния етаж има баня с душ. По коридора, вратата срещу спалнята.
Ричард бавно пъхна пръст в устата си, сякаш току-що беше изял печено пиле, толкова вкусно, че пръстите си да оближеш. Той не откъсваше поглед от лицето ми. Придадох си най-равнодушното изражение. Онова, което искаше от мен, бе всичко друго, но не и равнодушие.
— Какво ще кажеш за онази фантастична вана долу? — попита той.
— Заповядай, чувствай се като у дома си — отвърнах и отпих от кафето. Бях самото безразличие. Едуард би се гордял с мен.
— Жан-Клод няма ли да бъде недоволен, ако използвам вашата скъпоценна вана? Знам колко обичате водата и двамата.
Някой му беше казал, че с Жан-Клод се бяхме любили в банята в „Цирка“. Искаше ми се да знам кой и щях да му дам да разбере. Лицето ми пламна; не можех да овладея смущението си.
— Най-сетне някаква реакция — каза той.
— Накара ме да се смутя. Доволен ли си?
— Да, доволен съм — кимна той.
— Тогава върви да вземеш душ, Ричард, или вана, ако предпочиташ. Запали проклетите свещи, забавлявай се.
— Ти ще дойдеш ли при мен?
Имаше време, когато повече от всичко друго исках да чуя подобно предложение от Ричард. От гнева, прозвучал в гласа му, очите ми почти се просълзиха. Не заплаках, но ми беше тежко.
Рони стана и Луи я хвана за лакътя. Всички, седящи и стоящи, се опитваха да се престорят, че не са свидетели на нещо твърде интимно.
Две дълбоки вдишвания и се съвзех. Не, той нямаше да ме види да плача. За нищо на света.
— Не аз отидох във ваната при Жан-Клод, а той дойде при мен, Ричард. Ако ти не беше такъв недодялан бойскаут, сега може би щях да съм с теб, а не с него.
— Нужно беше само едно хубаво чукане, нали? Толкова лесно ли беше за теб?
Скочих на крака, кафето се разля по ръката ми и покапа на пода. Оставих чашата на масата, при което се оказах съвсем близо до Ричард.
Рони и Луи се бяха отдръпнали от масата, освобождавайки място за нас. Струва ми се, че биха излезли от кухнята, ако бяха сигурни, че няма да се сбием. Джамил бе оставил кафето си, сякаш се приготвяше да се хвърли да ни разтървава. Но беше твърде късно да бъдем спасявани, отдавна беше късно.
— Нещастник — казах аз. — Заради теб стана така с нас.
— С нас тримата — уточни той.
— Прекрасно — рекох. Очите ми горяха, гърлото ми се сви. — Може би едно хубаво чукане наистина щеше да е достатъчно. Не знам. А твоите високи идеали стоплят ли те нощем, Ричард? Високите ти морални принципи правят ли те по-малко самотен?
Той направи последната крачка и ние почти се докоснахме. Гневът му преминаваше през мен като електрически ток.
— Ти ме измами, но сега в леглото ти е той, а аз нямам никого.
— Тогава си намери, Ричард, намери си някого, но престани с това. Чуваш ли? Престани.
Той отстъпи назад толкова рязко, че аз се олюлях. Излезе от стаята с широки крачки, оставяйки след себе си следа от гняв, подобна на дразнещ парфюм.
Останах за миг на мястото си, после рекох:
— Излезте, всички.
Мъжете излязоха, но Рони остана. Нямаше да се разплача, честна дума, но тя докосна раменете ми, прегърна ме изотзад и прошепна:
— Толкова съжалявам!
Можех да понеса всичко, само не и съчувствие. Заплаках, скрила лицето си с ръце, криех го от всичко и от всички.
32
На вратата се позвъни. Понечих да тръгна натам, но Рони каза:
— Има кой да отвори.
— Аз ще отворя — обади се Зейн от гостната.
Запитах се къде ли са Джамил и Луи. Може би утешават Ричард?
Отдръпнах се от Рони, избърсах лицето си.
— Кой ли може да е? На такова затънтено място сме.
Джамил и Луи внезапно се върнаха в кухнята. Или ме бяха чули, или и те бяха подозрителни като мен. Вдигнах автомата от пода и застанах до вратата, като държах оръжието до левия си хълбок, за да не се вижда. Файърстарът беше в дясната ми ръка, също скрит. Луи и Джамил застанаха от двете страни на вратата на гостната.
— Не ми закривайте полезрението — предупредих ги аз.
И двамата се отдръпнаха малко встрани.
— Аз не си взех пистолета — каза Рони.
— Браунингът е в джоба на палтото на пода.
Сивите очи на Рони се бяха поразширили, дишането й се беше учестило леко, но тя кимна и отиде за пистолета.
Зейн ми отправи въпросителен поглед и аз кимнах. Той погледна през шпионката.
— Прилича на доставчик на стоки по домовете. Носи цветя.
— Отвори — казах аз.
Зейн се подчини и закри с тялото си входната врата. Гласът на доставчика беше доста тих и не чувах какво говори. Зейн се обърна към мен.
— Казва, че трябва да се подпишеш за цветята.
— От кого са?