Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Джамил ни запозна с последните събития — заговори Луи. — Ти и Ричард наистина ли призовахте силата посред „Цирка“?
Глътнах кафе, преди да отговоря:
— Така изглежда.
— Плъхолаците нямат еквивалент на вълчата лупа, но нормално ли е да бъде призовавана силата по този начин?
Рони поглеждаше ту един, ту друг от нас с леко разширени очи. Разказвах й всичко, което се случваше в живота ми. Тя се беше мъкнала с мен и с чудовищата достатъчно дълго, за да срещне Луи, но за нея този свят все още беше странен и нов. Понякога си мислех, че би се чувствала по-добре, ако стои по-далече от чудовищата, но, както сама обичаше да казва, и двете бяхме големи момичета. Понякога дори носеше пистолет. Така че можеше да решава сама за себе си.
— Вече повече от десет години съм върколак — отговори Джамил. — Това е третата ми глутница. Никога досега не съм чувал лупа да помага на своя Улфрик да призове сила извън лупанария — мястото, където сме силни. Повечето лупи не могат го да направят дори там. Рейна беше първата от познатите ми, която умееше да призовава сила вътре в лупанария. Тя можеше да прави разни неща, които увеличаваха силата й, и то не при пълнолуние, но нищо подобно на онова, което почувствах днес.
— Джамил казва, че си помогнала на Ричард да предизвика прилив на сила, достатъчна да го излекува — добави Луи.
Повдигнах рамене, внимателно, за да не разлея кафето.
— Помогнах на Ричард да се справи със своя звяр. Това предизвика… нещо. Не знам какво.
— Ричард изпадна в ярост и ти му помогна да се овладее? — попита Луи.
Погледнах го и попитах на свой ред:
— Ти виждал ли си го какъв е, когато изгуби самоконтрол?
— Веднъж — кимна той.
Спомних си и потреперих.
— Веднъж е напълно достатъчно.
— Но ти му помогна да се справи със звяра си.
— Така е — каза Джамил. Тонът му издаваше задоволство.
Луи го погледна и поклати глава.
— Какво става? — попитах аз.
— Казвах на Ричард, че няма да се почувства по-добре, докато не те премахне напълно от живота си. Мислех, че трябва да те забрави, за да се излекува.
— Сега си на друго мнение, така ли?
— Ако ти можеш да помогнеш на Ричард да обуздае своя звяр, значи си му необходима. На мен ми е все едно как ще се разберете, Анита. Но ако съвсем скоро не направи нещо, той ще загине. Готов съм почти на всичко, за да предотвратя това.
За първи път разбрах, че Луи вече не ми симпатизира. Той беше най-добрият приятел на Ричард. Разбирах го. Ако беше зарязал Рони така грубо, както бях постъпила с Ричард, и аз щях да съм му много ядосана.
— Дори ще го насърчиш пак да се срещне с мен? — попитах аз.
— Ти това ли искаш?
Поклатих глава, без да го погледна в очите.
— Не знам. Свързани сме един с друг за цяла вечност. Твърде дълго, за да сме в непрекъсната вражда.
— Твърде дълго, за да те виждам в прегръдките му — каза Ричард, който се показа на вратата.
В гласа му нямаше горчивина, а само умора. Гъстата му коса и мускулестото тяло бяха покрити с бяла прах. Дори по джинсите му имаше прах. Приличаше на персонаж от порнофилм, в който сръчен общ работник утешава самотна домакиня. Ричард се приближи към розите.
— Вечно да виждам бели рози с твоето име в тях — той докосна единствената червена роза и се усмихна. — Хубава символика.
Ръката му се сви в юмрук около тъмночервеното цвете, а когато разтвори пръсти, листенцата се разпръснаха по масата. Капка кръв падна на светлата й повърхност. Ричард се беше убол на трън.
Рони се вторачи в съсипаната роза. Погледна ме изпод вежди, а аз дори не знаех с какво изражение на лицето да й отвърна.
— Детинщина — казах.
Ричард се обърна и протегна ръка към мен.
— Много жалко, че нашият трети приятел не е тук, за да излиже кръвта.
Почувствах, че устните ми се извиха в неприятна усмивка и отговорих, преди да успея да се възпра. А може би просто се бях уморила да се сдържам.
— В тази стая има поне трима, които с удоволствие биха излизали кръвта по кожата ти, Ричард. Аз не съм сред тях.
— Кучка си ти! — Той стисна юмруци.
— Бау-бау.
— Престанете и двамата! — извика Луи и стана.
— Ще престана, ако и той престане — заинатих се аз.
Ричард само извърна глава и заговори, без да гледа никого конкретно.
— Сменихме чаршафите на леглото, но все още съм целият в кал — той разтвори длан. Кръвта се разтече по линиите на ръката като река по руслото си. Ричард обърна към мен гневен поглед. — Може ли да ползвам някоя от баните? — той бавно вдигна ръка към устата си и още по-бавно и демонстративно облиза кръвта по кожата си.
Рони леко въздъхна, почти изохка. На мен не ми призля; вече бях гледала този спектакъл.