Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Чудесно.
— Доста си удължи почивката — отбеляза Джоуни.
— Съжалявам. Ще остана и след като ми свърши смяната.
— Броуди боядисва ли горе?
Рийс се закова на място.
— Откъде знаеш? — изненада се тя.
— Карл се отби да пие кафе и каза на Линда-Гейл, че Броуди купил от бакалията боя и четки. Колата му е все още отпред. Събрах две и две.
— Да, прави ми услуга.
— Надявам се да не е някакъв смахнат цвят.
— Много бледосиньо. И само в банята. Аз… имах нужда от това.
— По-скоро банята имаше нужда — усмихна се Джоуни, като метна сочна пържола на скарата. — Хубаво е да имаш мъж, който да се грижи за теб.
— Така е.
Рийс си избърса ръцете и се зае със следващата поръчка.
— Не си спомням Броуди да е правил същото за друга жена наоколо. Ти помниш ли, Пийт?
— Не мога да кажа, че си спомням.
Пийт беше прав за пилето териаки. Рийс получи набързо две поръчки. Едната — с гарнитура от лучени кръгчета, другата — с боб. И се залови за работа.
— И двамата знаете, че спя с него — каза меко тя. — Мъжете често помагат на жените, с които спят.
— Не си първата, с която е спал откакто пристигна в града — отвърна Джоуни. — Но Броуди не боядиса ничия друга баня.
— Може просто да съм по-добра в леглото.
Джоуни се изсмя весело и метна нарязаните картофи във фритюрника.
— Следващата поръчка! Дени, как си?
— Благодаря, добре, Джоуни.
Вместо да седне, заместник-шерифът остана прав до бара.
— Шерифът ме изпрати тук. Ще пуснеш ли Рийс да отиде при него за няколко минути?
— Мамка му, Дени, тя тъкмо се върна от почивката си, а обедната лудница вече започна.
— Ами… — притесни се Дени и се почеса по главата — Просто… аз… може ли да вляза при теб за минута?
Джоуни му махна раздразнено.
— Какво става? — прошепна Линда-Гейл, която стоеше зад бара.
— Нищо, което да те засяга както взимането на поръчката на платежоспособен клиент — скара й се Джоуни откъм кухнята. — Е, защо Рик иска да ме лиши от готвачката ми точно когато съм затънала до гуша в работа?
— Шерифът иска да се види с мен? — изненада се Рийс, като вдигна глава от пилето, което цвъртеше на скарата.
— Иска да дойдеш с мен само за няколко минути. Работата е… не исках да говоря за това… нали разбираш, хората се хранят — обясни Дени на Джоуни. — Всъщност намериха труп на жена в тръстиките до Лосовото блато — добави той, като погледна Рийс. — Шерифът иска да ти покаже няколко снимки. Да видиш дали е същата жена, която си видяла до реката.
— Тръгвай — делово й нареди Джоуни.
— Да — едва промълви Рийс. — Трябва да се кача и… първо ще си довърша поръчката.
— Аз ще довърша проклетата поръчка. Пийт, изтичай горе и доведи Броуди.
— Не, не го притеснявай — възпротиви се Рийс, като развърза престилката си. — Добре съм. Можем да тръгваме.
Пийт я изчака да се отдалечи, за да не го чуе, и се обърна към Джоуни:
— Искаш ли да повикам Броуди?
— Рийс не иска. Тя знае най-добре — рязко отговори Джоуни, но по лицето й се изписа тревога.
Дени бе с полицейската кола, така че отиването им до участъка бе светкавично и не й остави време да размишлява и да се измъчва. Помисли си, че всичко щеше да приключи за няколко минути. А след това можеше да забрави. Е, поне да се опита.
— Ще те заведа направо в кабинета на Рик — побутна я Дени нежно, когато излязоха от колата. — Искаш ли кафе? Или вода!
— Не, благодаря — отвърна Рийс, не би могла да преглътне нищичко. — Знаеш ли как… как е умряла?
— По-разумно ще е да поговориш с шерифа — отговори Дени и й отвори вратата.
Ханк, който дежуреше като диспечер, покри микрофона с ръка.
— Няколко смахнати туристи преследвали с джипа си бизон, за да го снимат. Сега си имаме смачкан джип и разярен бизон — съобщи той, после се усмихна на младата жена. — Добре ли си?
— Да.
— Дени, налага се да придружиш Лин. Докарайте откачените туристи тук и повикайте пътна помощ за джипа. Тълпа кретени! Извини ме, Рийс.
— Няма проблеми — увери го тя. — Просто ще отида да се видя с шерифа.
Вратата беше отворена и Марсдън вече заобикаляше бюрото си, за да я посрещне.
— Благодаря ти, че дойде.
— Намерили сте някого. Жена. Труп.
— Седни — хвана я той за ръката и я поведе към стола. — Хлапета се натъкнали на трупа. Жената отговаря на описанието ти. Направих няколко снимки. Предупреждавам те, че са зловещи, но ако събереш сили да ги разгледаш, кажи ми дали това е жената, която видя. Страхотно ще ми помогнеш.
— Удушена ли беше?
— Има следи, че може да е била душена. Мислиш ли, че можеш да разгледаш снимките?
— Да, мога — отговори Рийс, като стисна ръце, за да спре треперенето им.